Определение № 43 от 22.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 208/2016 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, по повод постановено разпореждане от 17.02.2016 г. по н.о.х.д. № 163/2016 г. на Районен съд-гр. Пазарджик, с което е повдигнат спор за определяне на подсъдност между РС- гр. Велинград и РС-гр. Пазарджик. Производството пред долните съдилища, причина за разглеждания негативен спор за определяне на местна подсъдност, е по повод на молба от осъдения А. Л. К., с която се иска постановяване на съдебна реабилитация по реда на чл. 87, ал. 1 от НК. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура на Република България изразява мнение, че делото е подсъдно на РС-гр. Велинград. Върховният касационен съд, в рамките на предоставените му от процесуалния наказателен закон правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 17 от 19.01.2016 г. по ч.н.д. № 36/2016 г. на РС-гр. Велинград, производството по делото е прекратено и изпратено на РС- гр. Пазарджик по компетентност, с аргумент, че реабилитацията по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК не е настъпила по отношение на осъждането по н.о.х.д. № 173/2005 г. на РС-гр. Пазарджик и следователно компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, съгласно чл. 433, ал. 2, предл. 1-во от НПК. С разпореждане от 17.02.2016 г. по н.о.х.д. № 163/2016 г. РС-гр. Пазарджик е приел, че делото не му е подсъдно според правилата на местната подсъдност, тъй като реабилитацията по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК е настъпила по отношение на присъдата, постановена от него по н.о.х.д. № 173/2005 г. и следователно същата не е предмет на производството за съдебна реабилитация по чл. 87 от НК, а от останалите две присъди по-тежко наказание е наложено по тази на РС-гр. Велинград. Съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК между РС-гр. Велинград и РС- гр. Пазарджик като е изпратил делото на ВКС. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, реабилитацията настъпва по право, когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание. В случая, А. Л. К. е извършил друго престъпление, за което е осъден по н.о.х.д. № 2710/2007 г. на РС-гр. Пазарджик, по което, обаче, е наложено наказание „пробация“ и не е следвало да изтърпи отложеното наказание „лишаване от свобода“, наложено по н.о.х.д. № 173/2005 г. на РС-гр. Пазарджик. Следователно реабилитацията е настъпила по право за осъждането по н.о.х.д. № 173/2005 г. на РС-гр. Пазарджик. С оглед на това, предмет на реабилитацията по съдебен ред ще бъдат осъждането по н.о.х.д. № 2710/2007 г. на РС-гр. Пазарджик, с което е наложено наказание „пробация“ и това по н.о.х.д. № 418/2010 г. на РС-Велинград, с което е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Съгласно чл. 433, ал. 2 от НПК, компетентен в производството за съдебна реабилитация по чл. 87, ал. 1 от НК ще бъде РС-гр. Велинград, тъй като той е наложил по-тежкото наказание. Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, наказателна колегия, първо наказателно отделение,