Определение № 32 от 01.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3268/2020 г.

Постъпила е молба с вх.№ 401468 от 22.12.2020г. от Д. Б. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В., с искане за изменение на постановеното решение № 201 от 15.12.2020г. по гр.д.№ 3268/2020г. в частта за разноските, направени за адвокатско възнаграждение, като същите бъдат намалени от присъдените 1 835лв., до предвидения минимален размер, който е съответно 457.50лв. /при неявяване в съдебно заседание на процесуалния представител/ или да 601лв., ако е налице процесуално представителство. В молбата е посочено, че възражение за прекомерност на направените разноски е направено своевременно, но по него не е налице произнасяне. След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 ГПК, в предоставения срок, е постъпило становище за неоснователност на искането, от ответната страна „Клайммат” ООД [населено място], представлявано от управителя П., чрез процесуалния представител адвокат С., поради липса на изложени доводи за липса на фактическа и правна сложност на приключилото производство. Неизлагането на релевантни доводи счита за съществена, доколкото позоваването на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК не е достатъчно за намаляване на разноските. Счита, че направените разноски съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Изготвеният отговор е подробен и аргументиран, съдържа съображения както относно допустимостта, така и за основателността на подадената молба за отмяна, които са били обсъдени при постановяване на акта. Независимо от неявяването в съдебно заседание на процесуалния представител, не следва да се определя възнаграждение в минимален размер, тъй като той е изпълнил задълженията си съобразно сключения договор за правна помощ и е съобразил поведението си с епидемичната обстановка в страната. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното: С постановеното решение № 201 от 15.12.2020г., с което е оставена без уважение подадената молба за отмяна, съдът е присъдил и разноски в полза на ответната страна в размера, в който те са установени като реално направени. Не е обсъдено, обаче направеното в съдебно заседание възражение за прекомерност на направените разноски. Това налага разглеждане на искането на страната за изменение на решението в частта за разноските, с произнасяне по направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, с преценка дали реално заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 1 835лв. е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При съобразяване на изискванията на т.3 от ТР по т.д.№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с оглед особеностите на конкретното производство по чл.303 ГПК, в което се извършва проверка за наличие на посоченото от молителя основание и като отчете видът на спора /трудов/, във връзка с който е постановен акта, чиято отмяна е поискана, настоящият съдебен състав, счита че посочените законови предпоставки са налице и следва платеният адвокатски хонорар да бъде намален. Независимо от видът и характерът на производството, като отчете че фактическата и правната сложност се преценяват съобразно конкретиката на случая, а тя не може да се определи като минимална, както и като съобрази факта, че е изготвен подробен и аргументиран отговор по подадената молба за отмяна и че явяването в открито съдебно заседание не е задължително /особено с оглед конкретната епидемична обстановка/, съставът намира, че в случая следва да се присъдят разноски в размер на 1 000лв. Искането в останалата част следва да се отхвърли като неоснователно. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 ГПК, във вр.с чл.78, ал. 5 ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд