Определение № 512 от 17.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2084/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 686/26.02.2013г., постановено по ч.т.д.№ 230/2013г. от Пловдивския апелативен съд, с което потвърдено определение № 2086/19.11.2012г. по т.д.№ 258/12г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като страната не е доказала, че уговореното възнаграждение е платено. Частният жалбоподател поставя въпросите за правото на страната да иска присъждане на разноски, когато в договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение за адвокат с оглед изхода от делото и при относително определен срок и е направила е искане пред съда за присъждането им. По поставения въпрос е образувано и висящо тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.229, ал.1, т.7 вр. чл.292 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд