Определение № 246 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1175/2013 г.

С молба вх. № 6290 от 07.07.2014г. Руска С. Д. е поискала на основание чл.253 ГПК съдът да отмени определение № 374 от 19.06.2014г. по настоящото дело в частта, в която са й дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 721,89 лева. Жалбоподателката поддържа, че с разпореждане на първоинстанционния съд е освободена от държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Моли, ако съдът не уважи искането й, на основание чл.63 ГПК да продължи дадения едноседмичен срок за представяне на доказателства за внесена държавна такса. С определение № 374 от 19.06.2014г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, Търговско отделение, І състав № 1282/19.10.2012г., постановено по т.д. № 649/2012г. и на жалбоподателката Руска С. Д. са дадени указания в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 721,89 лева. С определение № 335 от 16.03.2012г. по т.д. № 491/2010г. на ОС – Стара Загора, ТО, Руска С. Д. – ответник по делото, е освободена от внасяне на държавна такса по производството по обжалване на постановеното по делото решение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид постановеното определение на ОС – Стара Загора, с което жалбоподателката е освободена на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса за обжалване на решението по делото, намира, че неправилно с определението си от 19.06.2014г. е дал указания на същата да заплати държавна такса в размер на 721,89 лева за касационно обжалване на решението. Поради това и на основание чл.253 ГПК определението в тази част следва да бъде отменено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,