Определение № 2776 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1105/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на П. Д. С., Р. Д. С. и Г. Д. С. чрез техния пълномощник срещу определение №40190/02.12.2025 г. по адм. д. №11474/2025 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частните жалбоподатели с искане за обявяване нищожността на заповед № РД-18-4/09.03.2016 г., с която на основание чл. 49, ал.1 от ЗКИР се одобрява кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на район „Подуяне“ ( без посочената в заповедта територия). С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на нормата на чл.. 49, ал. 2 ЗКИР (изм. ДВ, бр. 57/22.07.2016 г., в сила от 26.07.2016 г.), според която одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване. Нормата е процесуална и има незабавно действие, като се прилага и по отношение на актовете, издадени преди изменението. Съдът съшо е развил доводи, че засегнатите от от заповедта за одобряване на КК и КР лица разполагат с компенсаторно средство за защита по реда на ЗОДОВ, ако са претъпели вреди, в който косвено би могло да се установи нищожност на административния акт, но не и с възможност да поискат упражняването на пряк съдебен контрол по реда на чл.145- чл.178 от АПК. Така постановеното прекратително определение е материално и процесуално законосъобразно. Законосъобразен е изводът на съда, че нормата на чл. 49, ал. 2 ЗКИР е процесуална и има незабавно действие, като се прилага и по отношение на актовете, издадени преди изменението на закона. Според чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Именно такъв е настоящият случай, тъй като необжалваемостта на заповеди като процесната е изрично предвидено в закон, което е допустимо съобразно цитираната конституционна норма. В този смисъл първоинстанционният съд се е позовал на Решение №14/4.11.2014 г. по к. д. №12/2014 г., в мотивите към което е изложено, че „прилагането на отклонението от общия принцип за обжалваемост на административния акт, което в определените от основния закон параметри е допустимо съобразно чл. 120, ал. 2 от Конституцията, на практика закрепва конститутивния ефект на съответната категория актове. Това е напълно достатъчно за постигане на конституционно оправданата цел, насочена към опазването на особено важни обществени интереси. След като необжалваемостта на заповеди като атакуваната от частните жалбоподатели с искане за обявяване на нейната нищожност е законово закрепена, то няма основание за допускането на пряк съдебен контрол върху същата. На пряк съдебен контрол, както адекватно подчертава първоинстанционният съд, подлежат само заповедите, с които се изменя КК и КР – чл.54, ал.6 от АПК, но не и заповедите, с които се одобряват КК и КР. Настоящата инстанция намира доводите в частната жалба за противоречие с правото на Евпорейския съюз за неоснователни, тъй като липсва правна норма в правото на Европейския съюз, която да разрешава обжалването на заповеди за одобряване на кадастралната карта и регистър. Неоснователно е и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като в случая не е установено противоречие с норма от Европейското право, нито е налице необходимост от тълкуване на норма от Европейското право. Гарантирането на правото на всяко лице на ефективна съдебна защита съгласно чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС не е нарушено, тъй като съобразно нормите на ЗКИР лицата могат да правят искания за изменение в одобрената кадастрална карта и регистър и при несъгласие с одобрената кадастрална карта и регистър да поискат поправяне на допусаните непълноти и грешки. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,