Определение № 1538 от 07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2291/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. срещу определение № 333 от 02.03.2023 г., постановено по гр.д. № 431/2022 г. на ВКС, II -ро г.о., с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на адвокат за негов процесуален представител в производството по молбата му за отмяна на влязло в сила решение № 260434 от 10.12.2021 г. по гр. д. № 1277/2018 г. на Казанлъшкия районен съд. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно като иска неговата отмяна. Поддържа, че има необходимост от юридическа подкрепа и защита. Сочи, че се чувства неуверен да участва сам в съдебното заседание пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По постъпила от Н. А. Н. молба за отмяна на влязло в сила решение № 260434 от 10.12.2021 г. по гр. д. № 1277/2018 г. на Казанлъшкия районен съд е образувано гр.д. № 431/2022 г. на ВКС, II -ро г.о., като молбата е допусната до разглеждане и делото е насрочено за открито съдебно заседание. С молба вх. № 260011/09.01.2023г. Н. А. Н. е поискал да му бъде предоставена правна помощ за производството по чл. 303 ГПК. С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без уважение молбата, приемайки, че съгласно чл. 24, т. 1 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 ЗПП не се предоставя, когато предоставянето на същата не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая е налице хипотезата на посочената разпоредба, защото молителят вече има изготвена молба за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК и за разглеждането на последната не е необходимо процесуално представителство от адвокат, доколкото не е налице нормативно изискване за приподписване на молбата за отмяна, нито е допустимо същият да изготви нова молба за отмяна с различно съдържание от подадената, каквото искане е направено в подадената допълнителна молба вх. № 2083/28.02.2023 г., т. е. не е налице нуждата от адвокатска защита с оглед интересите на страната, а и правосъдието не изисква такава. Настоящият състав на ВКС, I- во г.о. изцяло споделя приетото от състава на ВКС в обжалваното определение. Обстоятелствата, подлежащи на преценка при постъпила молба за предоставяне на правна помощ са лицето да е в невъзможност да си осигури адвокатска защита поради липса на средства за заплащане на хонорар на адвоката и интересите на правосъдието да изискват това, което следва от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПрП, както и предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПрП да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава- чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗПрП. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. В случая изводът за неоснователност на молбата е направен след анализ на конкретните факти, имащи значение при преценката за наличие на условията за уважаване молбата за предоставяне на правна помощ. При постъпила молба по чл. 303 ГПК съдът дължи произнасяне само по въведеното в нея основание за отмяна на влязлото в сила решение, от което и следва, че тази молба не може да бъде допълвана и уточнявана с посочване на нови, различни от първоначално въведените основания за отмяна и в този смисъл неучастието на адвокат не би накърнило интересите на страната. Също така в процесуалния закон не се предвижда задължително участието на адвокат в производството по отмяна. Доводите, изложени в частната жалба, не могат да обосноват извод за необходимост от предоставяне на правна помощ, защото те са относими към мотивите на жалбоподателя да сезира съда с такова искане, но не и към преценката за съществуването на законовите предпоставки за уважаване на искането. Предвид изложеното следва извод, че молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна, предвид на което и обжалваното определение, с което тази молба е оставена без уважение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,