Определение № 9959 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2879/2025 г.

Производството е по реда на чл.176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Б. И., чрез адв. П. Белчев, с вх.№ 15581 от 06.08.2025 г. на ВАС, за допълване на решение № 7810/14.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2879/2025 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта за разноските. Подателят на искането моли съда да измени постановеното решение, като присъди сумата 1500.00 лв. разноски по делото, съгласно представения списък. С молба от 04.09.2025 г. представя договор за правна помощ от 11.06.2025 г., сключен с адв. П. Белчев. Ответника по молбата Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ -Ямбол оспорва искането. Твърди, че молбата е просрочена и не е представен списък за разноските до приключване на съдебното заседание по делото. Като взе предвид изложеното в искането и данните по делото Върховният административен съд, шесто отделение, констатира следното: С решението, чието изменение се иска Върховният административен съд, шесто отделение е оставил в сила решение № 150/31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 312/2024 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което е отменен отказа на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, обективиран в писмо с изх.№ СЛ/Д-Я/1776-338 от 25.09.2024г., да бъде представен достъп на бащата Д. Б. И. до досието на детето Б. Д. И., върнал е преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол за ново произнасяне по искане с вх.№ СЛ/Д-Я/1776-336/24.09.2024г. от Д. Б. И. и е присъдил разноски. С оглед изхода на спора, направеното от страна на Д. Б. И., ответника в производството, искане за присъждане на разноски е прието за основателно, но тъй като не са представени доказателства за извършването им, такива не са присъдени. При тези факти Върховният административен съд, шесто отделение, стигна до следните изводи: Искането за изменение на съдебното решение е подадено в едномесечния срок по чл.176а ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно. Като страна, за която съдебният акт е благоприятен, Д. Б. И. има право да получи действително направените разноски, но само, ако са представени доказателства в този смисъл до приключване на производството в съответната инстанция, тъй като произнасянето на съда относно отговорността за разноските е част от разрешаването на правния спор. В случая искането за присъждане на разноски е направено своевременно, но не са представени съответни доказателства. Договор за правна защита и съдействие, уреждащ отношенията между страната и адвокат П. Белчев пред касационната инстанция не е представен до приключване на фазата по събиране на доказателства, поради което липсват своевременно представени доказателства за договорено възнаграждение и начин на плащане. Този извод следва и от мотивите на т. 1 и т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК. Представеният списък на разноски, представлява твърдения за извършени разходи, които обаче следва да бъдат доказани до обявяване на делото за решаване, а в случая това не е направено. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че не са налице основания за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Искането на Д. Б. И. в този смисъл е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,