Решение № 4893 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1317/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г., чрез адв. Йорданов като процесуален представител, срещу решение № 2104 от 18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 386/2025 г. по описа на Административен съд-Кюстендил. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи /ГДПБЗН – МВР/, чрез пълномощника си юрк. Асенова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната касационна прокуратура не изразява становище. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. И. Г. срещу заповед рег. № 1983к-1668/06.08.2025 г. на директора на ГДПБЗН - МВР, с която в качеството му на младши инспектор, водач на специален автомобил I степен, той и пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на РСПБЗН – Дупница към РДПБЗН при ГДПБЗН – МВР, на основание чл. 204, т. 3 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, които деяния са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, в изискуемата форма и с необходимото съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 АПК във вр. с чл. 210, ал. 1 ЗМВР, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че изискването за образуване на дисциплинарното производство и определяне на дисциплинарно разследващия орган е в съответствие с нормата на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Посочва, че е спазена предвидената процедура, както и сроковето по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, като в хода на дисциплинарното производство не е нарушено правото на защита на служителя. Достига до извод за безспорна установеност на виновното извършване на деяние, което правилно е квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата по т. 15, т. 19 и т. 28, б. „а“ и “б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от 2014 г., което е довело до уронване престижа на службата. Излага съображения, че с действията си служителят компрометира институцията като цяло и създава негативен отзвук в обществото, като поведението му съставлява тежко дисциплинарно нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", поради което законосъобразно служебното му правоотношение е прекратено. Решението е правилно. От данните по делото е видно, че Г. И. Г. е на работа в системата на МВР от 1990 г. като многократно е преназначаван на различни длъжности. Дисциплинарното производство срещу него е образувано със заповед № 1983к-538 от 19.03.2025 г. на директора на ГДПБЗН - МВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган (ДРО). Заповедта е издадена по повод получена докладна записка с рег. № 7258р-307/05.03.2025 г. от началника на РСПБЗН – Дупница за извършено дисциплинарно нарушение и предложение от директора на РДПБЗН – Кюстендил с рег. № 1152р-765/10.03.2025 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу мл. инспектор Г. Г.. Според установената в дисциплинарното производство фактическа обстановка, на 05.03.2025 г., около 13.30 ч., управлявайки собствения си товарен автомобил, Г. извършва маневра "неправилно изпреварване“ на МПС при забрана, въведена с пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“ и при наличието на пътна маркировка тип „Единична непрекъсната линия“ – М1. На ППС е забранено да я застъпват и пресичат…“, при което е последван от служители на Пътна полиция при РУ – Дупница и е спрян за проверка на безопасно място. При сваляне на стъклото, служител на пътна полиция при РУ – Дупница е забелязал забавени движения на водача и е усетил мирис на алкохол, поради което го моли да слезе от МПС и да отиде при патрулния автомобил с цел да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. При направената проверка с техническо средство "Дрегер Алкотест" е отчетен положителен резултат 1,01 промила на хиляда в издишания въздух, който е показан на Г. и не е оспорен от него. Издаден е талон за медицинско изследване и 7 бр. холограмни стикери към него, но съгл. писмо с изх. №21-12-1/28.03.2025 г. от директора на Център за спешна медицинска помощ – Кюстендил, Г. Г. не е обслужен от екипите на Филиал за спешна медицинска помощ – Дупница. От определената дисциплинарна комисия е изготвена обобщена справка с рег. № 1152р-1719 от 22.05.2025 г., от която става ясно, че жалбоподателят е извършил нарушението в извънработно време. Направено е предложение на Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебното правоотношение в МВР поради допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, като уронващо престижа на службата. На 28.05.2025 г. на служителя е връчена покана за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения, но такива не са представени. От съда са проверени констатациите на органа, довели до издаването на оспорения административен акт. Правилно е прието, че в хода на проведеното дисциплинарно производство на служителя е предоставена възможност да даде обяснения, да прави възражения и да представя доказателства, поради което правото му на защита не е нарушено. Изводът на съда за доказаност на извършеното от мл. инспектор Г. дисциплинарно нарушение, което води до налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание, е в съответствие с материалния закон. Описаните в заповедта действия на служителя са в противоречие с посочените от дисциплинарно наказващия орган правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15, съгласно която държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19, според която той пази доброто име на институцията, която представлява и т. 28, б. „а“ и „б“, с която на държавния служител, независимо от заеманата длъжност, е вменено задължението в качеството на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България и да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. Нарушението на цитираните разпоредби на Етичния кодекс, с който касаторът е запознат видно от протокол рег. №7258р-1491 от 01.10.2024 г. /стр. 70 по делото/, обуславят квалификацията на поведението му като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Както правилно приема съдът, жалбоподателят допуска извършване на противоправни действия, които по естеството си водят до реално застрашаване с намаляване или загубване на доверие от страна на гражданите в полицейската институция и се отразяват негативно върху авторитета на МВР. Независимо от това, че деянието е осъществено в извънработно време, то предвид специфичната дейност на служителите в това ведомство и нейната значимост за обществото като цяло, за тях са регламентирани правила за етично поведение, които те следва да съблюдават както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск в качеството си на участници в пътното движение. В случая, като управлява личния си товарен автомобил след употреба на алкохол, с поведението си жалбоподателят нарушава посочените в административния акт конкретни норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който го задължава като държавен служител да пази доброто име на институцията и да съобразява законността на действията, които предприема. Предвид изложеното, правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществената преценка за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща проверка относно наличието на установените от компетентния орган релевантни факти, изложени в мотивната част на акта и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Неоснователно е възражението на касатора, че решаващият съд не е обсъдил показанията на разпитания свидетел П. А.. При постановяване на решението и след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, съставът на Административен съд-Кюстендил правилно приема, че показанията на свидетеля не опровергават доказателствата, приобщени по дисциплинарното производство, които без противоречие сочат на извършено от мл. инспектор Г. дисциплинарно нарушение. Не се споделя и възражението на касатора, че служителят на РУ-Дупница мл.инспектор Д. не е компетентен да извършва проверки с дрегер. Видно от Удостоверение, издадено от Академията на Министерството на вътрешните работи /стр.69 по делото/, мл. инспектор Д. И. Д. е преминал обучение за работа с технически средства за контрол на пътното движение и може самостоятелно да работи с тях. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно и постановено при липса на сочените касационни основания за неговата отмяна, следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на Министерството на вътрешните работи сума в размер на 76,69 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,