Определение № 12 от 12.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5146/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3634/18.10.2021 г., подадена от Средно училище (СУ) „Никола Йонков Вапцаров“ – с. Венец, срещу определение № 411/30.09.2021 г., постановено по частно възз. гр. дело № 474/2021 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 3168/29.09.2021 г. на жалбоподателя срещу протоколно определение от 29.07.2021 г. по гр. дело № 389/2020 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на производството. Частната жалба с вх. № 3634/18.10.2021 г., по която е образувано настоящото частно гр. производство пред ВКС, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това страна срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на образуваното пред него частно въззивно гр. производство. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, постановено от апелативния съд. В тази връзка се излагат подробни съображения за наличието на основание за спиране на първоинстанционното производство по делото. Изтъква се и че апелативният съд не е обсъдил тези доводи на жалбоподателя. Ответникът по частната жалба „Ил Бе Са“ ЕООД не е подало отговор на същата. Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 3634/18.10.2021 г. е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, на обжалване пред въззивната съдебна инстанция подлежат първоинстанционните определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1), както и изрично посочените в закона определения (чл. 274, ал. 1, т. 2). Обжалваното в случая пред апелативния съд, протоколно определение от 29.07.2021 г., с което окръжният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране на първоинстанционното производство по делото, не е преграждащо по-нататъшното развитие на последното, нито обжалването на такова определение, с което е постановен отказ за спиране, е изрично предвидено в закона. Поради това, протоколното определение от 29.07.2021 г. не подлежи на самостоятелно обжалване, а подадената срещу него частна жалба с вх. № 3168/29.09.2021 г. е процесуално недопустима, и като такава правилно е оставена без разглеждане от апелативния съд. С оглед на това, неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че въззивната инстанция не е разгледала съображенията му за наличието на основание за спиране на исковото производство. Тези доводи могат да бъдат надлежно наведени от жалбоподателя пред апелативния съд едва в производство по разглеждането на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по делото, но не и с частна жалба срещу определението, с което е постановен отказът за спиране. Съображенията на жалбоподателя за наличието на основание за спиране нямат отношение и към правилността на обжалваното определение на апелативния съд, тъй като в настоящото частно производство ВКС преценява единствено дали той е дължал произнасяне по същество по частната жалба с вх. № 3168/29.09.2021 г., а както стана ясно същата е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане. При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното определение № 411/30.09.2021 г. е валидно и процесуално допустимо, а по гореизложените съображения – и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение