Определение № 205 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 158/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на “Д. о. –С. с нестопанска цел” срещу определение № 48 от 22.01.2010 г. по ч.т.д. № 786/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна касационна жалба срещу определение № 1* от 23.09.2009 г. по ч.гр. д. № 2143/2009 г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на процесуалния закон с обжалваното определение е приет за недопустим касационния контрол върху актовете, постановени в обезпечителното производство. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от “Д. о. –С. с нестопанска цел” частна касационна жалба, тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е счел, че същата е недопустима по съображения, че определенията, с които съдът се произнася по молба за допускане на обезпечения по чл.389 ГПК не попадат в обхвата на съдебните актове, визирани в т.1 и т.2 на чл.274, ал.3 ГПК. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Обжалваният пред тричленния състав на ВКС съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, която въвежда изрична лимитативност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 и чл.390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т. т. 1 и 2 на текста, тъй като с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Създадената с действащия ГПК процесуална уредба на обезпечителното производство е аналогична на тази по отменения ГПК, от което следва, че дадените с т.6 на ТР на ОСГК №1 /2001 год. задължителни за съдилищата указания не са загубили своето значение. Следователно, определението по чл.389 ГПК подлежи на двуинстанционно разглеждане и с произнасянето от Софийски апелативен съд редът за инстанционен контрол е изчерпан, поради което същото е влязло в сила. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение