Определение № 4549 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3038/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. Д. Н. чрез пълномощника му адв. С. П., против определение № 142 от 21.02.2024 г. по в.ч.гр. дело № 70/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено протоколно определение от 22.01.2024 г. по протокол № 81 от 24.01.2024 г. по в.гр. дело № 1725/2020 г. на Окръжен съд – Варна за оставяне без уважение молбата за възстановяване на срок за подаване на касационна жалба.

В частната жалба са наведени оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че апелативният съд не е допуснал поискания свидетел, чиито показания били от съществено значение за изясняване на обстоятелствата около оттеглянето на пълномощията на първоначалния адвокат на касатора. Не били обсъдени всички възражения и събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Сочи се неправилност на крайните изводи на съда и наличие на особени непредвидени обстоятелства, обосноваващи приложение на разпоредбата на чл. 64 и сл. от ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение и възстановяване на срока за касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК се развиват доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК за допускане до касация. Формулирани са следните процесуалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателствата, когато са били посочени от страната, но не са допуснати доказателства за установяване на релевантни за спора обстоятелства в първа инстанция?

2. Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните като изложи подробни и убедителни мотиви защо не приема определени доказателства, а други кредитира? При установяване на правнорелевантен факт, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност или може да формира изводи за този факти само върху някои доказателства? Длъжен ли е въззивния съд да отговори на всички възражения и доводи на страните като вземе предвид всички факти от значение за спора?

3. Може ли да се счита за редовно връчено съобщение, въз основа на което приложен чл. 50, ал. 2 ГПК, но в срока за касационно обжалване на решението страната е уведомила съда за оттегляне на пълномощията на адвокат, за назначаване на нов адвокат по делото и е посочила нов адрес за уведомяване, като е направила изрично искане съдебното решение да бъде връчено чрез новия процесуален представител?

4. При осъществяване на процесуално представителство на физическо лице, заболяването на процесуалния представител по делото представлява ли особено непредвидено обстоятелство, което да бъде основание за възстановяване на срок за обжалване на съдебното решение и необходимо ли е това непредвидено обстоятелство да е продължило през целия срок на обжалване?

Ответниците по частната жалба – Я. Г. и Н. К., действащи чрез адв. Д. А. - я оспорват и изразяват становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство, с оглед на което е допустима.

За да извърши преценка за наличие или отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:

Частният жалбоподател Н. Д. Н. е упълномощил адвокат И. Т. А. от АК – Варна да го представлява по гр.д.№ 14339/2018 г. по описа на Районен съд – Варна до приключването му пред всички инстанции (пълномощно на л. 54 от делото). Препис от постановеното въззивно решение № 395 от 23.02.2021 г. по в.гр.д.№ 1725/2020 г. на ОС – Варна е връчен на адвокат А. на 24.03.2021 г. при условията на отказ на процесуалния представител на жалбоподателя да приеме съобщението. Като причина за отказа е посочено, че е оттеглено пълномощното за адвокат А. С разпореждане от 29.03.2021 г. съдията докладчик е констатирал редовността на връчването съобразно чл. 51, ал. 3 ГПК, доколкото по делото липсва депозиран отказ и оттегляне на пълномощното от името на Н. Н.. На 05.04.2021 г. адв. П. е уведомила съда, че пълномощията на адв. А. са оттеглени и че тя е новият пълномощник по делото.

Касационната жалба срещу въззивното решение, приподписана от новия пълномощник адв. П. е депозирана в съда на 10.02.2022 г., т.е повече от 10 месеца след уведомяването и изтичане на срока за обжалване пред касационната инстанция. С разпореждане № 1030 от 25.02.2022 г. по в.гр.д.№ 1725/2020 г. на Окръжен съд – Варна, потвърдено от Върховния касационен съд с определение № 3079/18.10.2023 г. по ч.гр. дело № 541/2023 г. по описа на ВКС, II г.о, същата е върната като просрочена. Междувременно Н. е подал молба с вх. № 6037/11.03.2022 г. за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното въззивното дело решение № 395/23.02.2021 г.

С протоколно определение от открито съдебно заседание от 22.01.2024 г. по протокол № 81/24.01.2024 г. по в. гр. д. № 1725/2020 г. Варненският окръжен съд оставил без уважение молбата му.

С обжалваното определение апелативният съд потвърдил отказа от възстановяване на срока. Съдът е обсъдил обстоятелствата, сочени в молбата за възстановяване на срока: разрешен отпуск поради болест на адв.А. за периода 29.03.2021 - 11.04.2021 г., с което страната обосновала невъзможността на адв.А. да подаде касационна жалба или да ангажира доказателства за оттегляне на пълномощията на Н.Н.; адв.С. П. - новият упълномощен адвокат – упражнявала дейност в [населено място] и не могла да прави справки в деловодството на Окръжен съд Варна. При справка по телефона не й било съобщено произнасянето на съда по заявлението й от 05.04.2021 г. Тя не била уведомена за връчване на решението на адв.А. по реда на чл.51, ал.3 ГПК и не знаела, че срокът за обжалване е започнал да тече.

Въззивният съд приел, че страната и процесуалният й представител не са били лишени обективно от възможността да положат необходимите усилия и да се информират за връчването на решението при отказ на адв. А. и за разпореждането от 29.03.2021 г. Приел също, че пропускането на срока не е в резултат на извинително препятствие за страната, а посочените обстоятелства, с които се да обосновава молбата за възстановяване на срока, не са особени, непредвидени и непреодолими.

На първо място е посочено, че заболяването на адв.А. няма отношение към пропускането на срока за обжалване, тъй като към 24.03.2021 г. пълномощията на Н.Н. са били оттеглени. Посочено е, че съдът не е имал задължение да изпрати ново съобщение за постановеното решение предвид действащата към момента на връчване на адв.А. редакция на нормата на чл.51, ал.3 ГПК, създаваща фикция за редовност на връчването при отказ на адвоката да получи съобщението, ако пълномощието не е оттеглено по реда на чл.35 ГПК. Посочено е, че е било задължение на адв.А. да уведоми страната за отказа й да получи решението.

За неотносимо е прието обстоятелството дали адв.П. е узнала какво е било произносянето на съда по заявлението й от 05.04.2021 г. Отдалечеността на мястото на дейност на адв.П. от района на съда не е приета за обстоятелство, обективно лишаващо я от възможност да получи информация по делото.

При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Първият поставен въпрос не е решаващ за формирането на правораздавателната воля на съда и не обосновава общата предпоставка за допускане до касация. Обуславящ е този въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело; включен е в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт. В конкретния случай въззивният съд е приел, че обстоятелствата, за които е било поискано допускане на свидетел, нямат отношение към причината за пропускане на срока, а към оттеглянето на пълномощията на адв.А., затова е приел, че правилно гласни доказателства не са били допуснати от окръжния съд.

Вторият поставен въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съдът подробно е изложил съображения досежно относимостта, необходимостта и допустимостта на поисканите доказателствени средства, направил е анализ на всички доказателствени средства и е изложил мотиви като въз основа на оценката им е изведел правните си изводи.

Третият въпрос е неотносим към делото. Приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК касае връчването на търговци и юридически лица. Дори да се приеме, че жалбоподателят има предвид чл. 51, ал. 3 ГПК, отговорът на поставения въпрос е относим към въпроса за редовността на връчването на решението, който е разрешен с влязлото в сила определение, с което касационната жалба е върната като просрочена.

Четвъртият въпрос също не аргументира наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Въпросът не е относим, защото не е разгледан от въззивния съд. Въззивният съд не е приемал, че адв.А. е била процесуален представител на жалбоподателя, когато е заболяла. Съдът е приел, че в случая заболяването на адв.А. не съставлява особено непредвидено обстоятелство, тъй като пълномощията са били оттеглени от нея още преди заболяването й, затова тя не е имала правомощия да изготвя касационна жалба.

По тези съображения настоящият състав на ВКС