Определение № 10584 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10206/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Г. П. П. против определение № 6695 от 24.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1456/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Пловдив оставя без разглеждане жалбата на Г. П. П. против бездействието на Кмета на Община Родопи да изпълни принудително своя Заповед № 153/21.02.2018 г., с която на Н. Т. К. и К. Т. К. е разпоредено да премахнат, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, незаконен строеж „Преустройство на съществуваща стопанска постройка в лятна кухня“, находящ се в УПИ ХI-601, кв. 64 по регулационния план на [населено място], община "Родопи“ и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че правоотношението, което заповедта за премахване на строежа създава е между административния орган и адресата на заповедта. Прави извод, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на бездействието на органа по изпълнението, тъй като няма качеството на страна в изпълнителното производство съгласно чл. 274 АПК, поради което не може да иска осъществяване на задълженията на органа по изпълнението. Приема, че жалбоподателят не попада в кръга на „третите лица“ по смисъла на чл. 295 от АПК, тъй като разпоредбата се отнася за граждани и организации, които не са страни в производството по изпълнението, но върху чиито имоти или вещи е насочено принудителното изпълнение. Прави извод, че дори и да се приеме, че правото му на собственост е нарушено в следствие на незаконния строеж, то вредите се дължат не на поведението на органа по изпълнението, а на извършителя на строежа и защитата на увредените права следва да реализират в гражданския процес. По тези съображения съдът прави извод за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в съответствия с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че предмет на изпълнителното производство е заповед за премахване на незаконен строеж. Жалбоподателят не е адресат на заповедта, а притежава идеални части от имота, върху който е реализиран строежа. Следователно оспорващият не е страна в изпълнителното производство по смисъла на чл. 274 ал. 1 от АПК и разполага с активна процесуална легитимация за оспорване на бездействията на органа по изпълнението единствено като трето лице по чл. 295 АПК,но в случай,че неговите права, свободи или законни интереси са засегнати от тях. Вещните права върху недвижимия имот, в който се намира незаконния строеж, не касаят изпълнението на заповедта за премахването му и не правят жалбоподателя трето заинтересувано лице по смисъла на чл. 295 АПК. Освен това, в качество му на съсобственик на имота жалбоподателят не разполага с гарантирано от закона (ЗУТ) право да оспорва заповедта за премахване на незаконния строеж, а следователно и действията, актовете и бездействията по чл. 294 АПК. Това е последица от обстоятелството, че разпоредените последици по премахване на незаконния строеж и изпълнението на заповедта за премахване незаконния строеж не рефлектират пряко и негативно в правната му сфера. В случай на засягане на други права от фактическа страна, защитата им се осъществява по общия исков ред. Следователно като прави извод за недопустимост на жалбата първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. При постановяване на определението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Действително нормата на чл.297, ал. 2 АПК регламентира, че жалбата, подадена от трето лице, се разглежда в открито съдебно заседание, но същата е относима към допустими жалби, които следва да бъдат разгледани по същество, какъвто настоящият случай не е. Искането за прилагане по настоящото дело на адм.д. № 4009/2023 г. по описа на Върховния административен съд, е неоснователно, тъй като същото има за предмет недопустима касационна жалба и е неотносимо към настоящия случай. По изложените съображения ина основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,