Решение № 1924 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12014/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Лидл България" ЕООД енд КО“ КД, със седалище и адрес на управление: област София, Община Елин Пелин, [населено място], [адрес], подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №1312 от 27.10.2025 г. по адм.д. №1037/2025 г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Заповед №6615 от 30.07.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията). В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се решаващите изводи на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че в случая не е осъществен съставът на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), доколкото дружеството не е предоставило невярна и подвеждаща информация за цената на стоката. Твърди се, че невярната информация е била поставена върху разфасовките от производителя, а обявената от „Лидл България" ЕООД енд КО“ КД цена непосредствено до артикулите (чрез информационна табела) е вярната и именно на тази цена е била маркирана на касата. Прави се искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуален представител, оспорва жалбата в съдебно заседание и моли съда да остави в сила съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: Административното производство пред КЗП е започнало във връзка с постъпил Сигнал с вх. № Ц-03-5386 от 07.05.2025 г., за това че от магазин на веригата в гр. Ловеч е закупена ципура - изчистена охладена, която е намалена в промоционалната брошура от 05.05.2025 г. до 11.05.2025 г., с продажна цена 17,99лв./кг., но на касата е таксувана на 22.62 лв. Във връзка със сигнала е извършена проверка на търговския обект, за което е съставен Констативен протокол 2025 № К- 2771207 от 15.05.2025 г., от който се установява, че в хода на проверката в магазина произволно са избрани няколко вида стоки, както и ципура - изчистена, охладена предмет на сигнала. Изискано е на касата да бъдат маркирани, с цел: установяване цената, на която се продават на потребителите. При сравняване на цените съгласно издадения Касов бон № 0000187934/15.05.2025 г. е установено, че на опаковката на стоката „ципура“ е обявена цена - 21,99 лв./кг., продажна цена 13,94 лв., но на касата е таксувана на по висока цена: Цена на касата 22,99 лв. х 0.634 = 14.58 лв. С протокола е наредено на търговеца да представи справка за получени и продадени количества от тази стока за периода 05.05.2025 г. - до 15.05.2025 г., както и да предостави писмено становище във връзка със сигнала. С Протокол № 39 от заседание на Комисията за защита на потребителите, проведено на 30.07.2025 г., Комисията единодушно е решила, че при упражняване на своята дейност, търговецът „Лидл България“ ЕООД енд КО“ КД предоставя невярна информация, относно крайната продажна цена на стоките, чрез обявената цена на стоката, използвайки заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като така предоставената информация въвежда потребителите в заблуждение относно цената, на която биха могли или са закупили стоките. По този начин търговската практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Със Заповед № 6615 от 30.07.2025 г. на председателя на КЗП въз основа на взетото решение на заседанието на КЗП, на „Лидл България“ ЕООД енд КО“ КД, на основание на чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от Закона за защита на потребителите и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник па Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и Решение на Комисията съгласно т. 7 от Протокол № 39 от 30.07.2025 г. е забранено на търговеца да предоставя невярна и подвеждаща информация, относно крайните продажни цени на предлаганите за продажба в търговските си обекти стоки. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1, пр.1 ЗЗП, доколкото в случая е установено, че обозначените върху етикетите на отделните разфасовки цени за единица мярка /килограм/ и продажна цена са по-ниски от действителните цени, които при маркиране на касата са по-високи, съответно информацията за цената за единица мярка /килограм/ и продажната цена на всяка от разфасовките е невярна, тъй като не е реална и потребителите следва да заплатят по-висока продажна цена, изчислена на база посочената по-висока цена за килограм върху етикета, поставен пред стоката. В тази връзка е направен извод, че е налице несъответствие между обозначената цена върху етикета на опаковката и действителната цена на продукта, с което на потребителите се предоставя невярна и следователно подвеждаща информация относно цената, която въвежда или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правното основание, на което е издадена оспорената заповед е чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП оправомощава председателя на КЗП да издаде заповед, с която да забрани прилагането на търговска практика. Предпоставката, при която това правомощие може да бъде упражнено, е наличието на решение на Комисията, което установява, че дадена търговска практика е нелоялна. В случая, заповедта е издадена след като Комисията е установила, че касаторът прилага нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП съдържа обща забрана на нелоялните търговски практики, а тази на чл.68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя заблуждаващата търговска практика като нелоялна. Това означава, че ако процесната търговска практика е заблуждаваща, тя е нелоялна и следва да бъде забранена. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. С процесната заповед органът е забранил на „Лидл България“ ЕООД енд КО“ КД да предоставя невярна и подвеждаща информация относно крайните продажни цени на предлаганите за продажба в търговските си обекти стоки. За да е налице визираната от органа нелоялна заблуждаваща практика, следва да е установено, че търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки. В случая, от посочените в заповедта факти не може да се направи извод, че е изпълнен съставът на твърдяната нелоялна практика. На следващо място административният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в административното производство не са установени всички факти и обстоятелства, които са от значение в случая. На първо място в производството не е установено дали етикетите върху опаковките, съдържащи информация за цена за килограм на процесната стока- ципура, са били поставени от производителя или от търговеца. Този факт е от значение, доколкото посочената от производителя на стоката цена не е задължителна за търговеца, който би могъл да продава стоката на по-ниска или по-висока цена, като със съответен етикет обозначи цената в близост до предлагания артикул. В случая административният орган не е установил и дали цената на процесната стока е била означена на рафта пред процесната стока върху етикет, в съответствие с чл. 15, ал. 1 ЗЗП, поставен от търговеца (каквито твърдения се съдържат в касационната жалба). Наличието на етикет на търговеца за цената на стоката (която съвпада с цената, на която е таксувана стоката на касата) в близост до самата стока, би изключило осъществяване на състава на твърдяното нарушение. Не без значение е и обстоятелството, че съгласно чл. 9, ал. 4 ЗЗП, търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя. Следователно, в процесния случай административният орган не е установил елементите от фактическия състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно предоставяне на невярна информация от страна на търговеца. В действителност поставянето на етикет с невярна информация за цената представлява нелоялна търговска практика, но само ако същата е била поставена от търговеца, а не от производителя на стоката. (в този смисъл Решение № 8032 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4590/2024 г., VII о.; Решение № 9609 от 26.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2024 г., VII о.; Решение № 10113 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2024 г., VII о.). Предвид изложеното, неправилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, поради което постановеният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени оспорваната заповед. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143 АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски за две съдебни инстанции в размер на 856,84 евро (превалутирани съгласно чл.11, ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващи евровата равностойност на 1678 лева, от които 214,71 евро - платена държавна такса за двете съдебни инстанции и 102,13 евро - юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 540 евро – адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като дори не се твърди липса на фактическа и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение