Определение № 169 от 31.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1774/2012 г.

Софийският районен съд е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност с Гоцеделчевския районен съд, относно делото, което този районен съд му е изпратил за разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил становище за подсъдност на делото пред ГРС. Върховният касационен съд намери, че повдигнатият спор за подсъдност е процесуално недопустим. Основания за направения извод са предметът на спора – местната(териториална) подсъдност на изпратеното дело, и моментът, в който спорът е повдигнат за първи път – близо половин година след образуване на делото в ГРС и провеждането на няколко съдебни заседания. СРС и ГРС спорят къде е било извършено конкретното престъпление по чл.206 НК, но дори да бъде допуснато несъобразяване с правилата на местната подсъдност, взето само по себе си, то не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. От съчетаното тълкуване на чл.348, ал.3 и 4, 248, ал.2, т.1, 249, ал.1 и 288 НПК следва изводът, че ако разглеждането на делото от местно некомпетентния съд не нарушава съществено други процесуални правила, той не може и не е оправдано да го изпраща за разглеждане на местно компетентния съд след като е предал обвиняемия на съд (вж. и р.250/95-І, Сб., с.118, постановено при сходните разпоредби на НПК, действал до 2006 год.). Друго не следва в случая и от обстоятелството, че ГРС е изпратил делото в СРС по инициатива от името на подсъдимия и след съгласие на прокурора (вж. също р.253/99-ІІІ, Сб., с.80). Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.44 НПК, ВКС-І наказателно отделение