Решение № 5459 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2016 г.

Решение № 5459 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби на Г. И. Б. и директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - П., при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 2568 от 17.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1743/2015 г., по описа на Административен съд - гр. П., I отделение, 18 състав. Касаторът - Г. И. Б., обжалва решението в частта, с която е оставен в сила ревизионен акт /РА/ № Р-16001614001288-091-001 от 17.04.2015 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП - гр. П., потвърден с решение № 504 от 19.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, относно отказа при определяне на данъчната основа за облагане доходите на Б. по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ да се приспаднат 25 % разходи, свързани с дейността и произтичащите от това изменения в размерите на установените публични задължения за ЗОВ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му част, а РА в тази част отменен като общият размер на допълнително установените на Б. задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и ЗОВ да бъдат намалени със сумата от 3 330,27 лева. Претендира присъждането на разноски по делото за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила в обжалваната част. Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001614001288-091-001 от 17.04.2015 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП - гр. П., потвърден с решение № 504 от 19.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, относно допълнително установени задължения за вноски за ДОО за 2010 г. в размер на 607,12 лева и лихви в размер на 349,05 лева; вноски за ЗО за 2010 г. в размер на 441,54 лева и лихва в размер на 179,15 лева и вноски за ДЗПО за 2010 г. в размер на 275,96 лева и лихва в размер на 158,66 лева. Излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че е допустимо да бъдат установени по реда на чл. 124а ДОПК задължения за осигурителни вноски (ЗОВ) за периоди, предшестващи влизането в сила на нормата. Моли да бъде отменено решението в тази част и по същество отхвърлена жалбата на Г. И. Б. в тази част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 964 лева. В писмена защита от 17.03.2017 г. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от Б. Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП - Г. И. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила в тази му част. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на обжалване пред Административен съд - П. е бил РА № Р-16001614001288-091-001 от 17.04.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 504 от 19.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на Г. И. Б. са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. С обжалваното решение съдът е отменил РА в частта относно допълнително установени задължения за вноски за ДОО за 2010 г. в размер на 607,12 лева и лихви в размер на 349,05 лева; вноски за ЗО за 2010 г. в размер на 441,54 лева и лихва в размер на 179,15 лева и вноски за ДЗПО за 2010 г. в размер на 275,96 лева и лихва в размер на 158,66 лева, отхвърлил е жалбата на Г. И. Б. в останалата й част, осъдил е Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на Г. И. Б. разноски в размер на 161 лева и е осъдил Г. И. Б. да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП разноски в размер на 361 лева. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в ДОПК. До този извод съдът е достигнал като е приел, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по отношение на Б. за ревизираните периоди, са налице данни за получени доходи - чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Безспорно по делото административният съд е приел, че през ревизирания период ревизираното лице е получавало суми във валута по банковата си сметка. Посочил е, че в хода на ревизията, а и в хода на съдебното производство не са събрани безспорни доказателства за произхода на сумите, тъй като първоначалните твърдения на лицето са били, че се касае за получени суми от приятели в чужбина, а впоследствие в дадени писмени обяснения, Б. изрично е декларирал, че не е получавал заеми, а като дарение е декларирано само тава получено от родители му. Едва в хода на съдебното производство са направени твърдения, че получените по банковите сметки суми, са във връзка с извършвани продажби чрез интернет на изработвани от лицето платки. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, представени в хода на съдебното производство, че ревизираното лице многократно е изпращало колетни пратки, включително в чужбина, както и че е получавало такива. Достигнал е до извода, че същите не могат категорично да бъдат обвързани с получените от лицето суми по банковите му сметки. Изложил е, че обстоятелството, че се касае за получени по банковите сметки на лицето суми с неустановен произход, е пречка същите да бъдат квалифицирани като СИО, респективно е част от тях като доход за съпругата на жалбоподателя - по арг. от чл. 21 от СИО. Административният съд е приел, че при така дадените в хода на ревизията обяснения от самия Б., произходът на паричните средства не се установява при условията на пълно и главно доказване и от изслушаните свидетелски показания. Посочил е, че от тях може да се установи, че лицето е изработвало въпросните платки, но по никакъв начин не може да се установи на кои лица са продавани те, респективно, че постъпилите по банковите сметки на Б. суми, са от извършвана стопанска дейност, съответно, че облагаемият доход следва да бъде определена по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. В частта, с която са установени задължения за ЗОВ за 2010 г. - ДОО, ЗО и ДЗПО, съдът е изложил, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Посочил е, че същата не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При постановяване на съдебния акт в обжалваната му част съставът на Административен съд - П. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, безспорните факти по делото и извършената съдебно-счетоводна експертиза, като е формулирал правилен и законосъобразен правен извод. По жалбата на Г. И. Б.: Касационната инстанция намира, че обжалваното решение в частта, с която е оставен в сила ревизионен акт /РА/ № Р-16001614001288-091-001 от 17.04.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 504 от 19.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта с която е отказано при определяне на данъчната основа за облагане доходите на Б. по чл. 48 от ЗДДФЛ на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ да се приспаднат 25 % разходи, свързани с дейността и произтичащите от това изменения в размерите на установените публични задължения за ЗОВ, е правилно и законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от представените в хода на производството доказателства не може да се установи произходът на сумите, получени от ревизираното лице по банковата му сметка за ревизираните периоди. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че получените през 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. щатски долари по банковата му сметка са възнаграждения по извънтрудови правоотношения. По делото е доказано, че жалбоподателят многократно е изпращал колетни пратки, както и че е получавал такива, но не са събрани доказателства, които да обвържат платените суми по банковата сметка на лицето с изпратените от него пратки. Правилно административният съд е приел, че от свидетелските показания може да се установи, че лицето е изработвало въпросните платки, но по никакъв начин не може да се установи на кои лица са продавани те, респективно, че постъпилите по банковите сметки на Б. суми са именно във връзка с продажбите на тези платки. Необосновано е твърдението в касационната жалба, че не следва да се взимат предвид дадените в хода на ревизията писмени обяснения от ревизираното лице за произхода на паричните средства, тъй като са дадени в твърде ранен етап и без ревизираното лице да е ползвало адвокатска защита. Това дали лицето е ползвало адвокатска защита или не, не променя фактът, че е изложило противоречиви твърдения за един и същ факт - произхода на процесните суми. С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че правилно и законосъобразно административният съд не е възприел тезата на Б., че общият размер на допълнително установените му задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и ЗОВ следва да бъдат намалени със сумата от 3 330,27 лева, представляваща 25 %разходи, свързани със стопанска дейност по извънтрудови правоотношения, на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Като е достигнал до същите правни изводи АС съд е постановил правилно решение в тази си част, поради което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП: Неоснователен е доводът на касатора, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е процесуалноправна. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд, поради което, първоинстанционното решение е правилно в тази част и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция счита, че оспореното решение не страда от посочените в касационните жалби пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед отхвърлянето на касационните жалби, на страните не се дължат разноски. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение