Определение № 216 от 05.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1859/2019 г.

Постъпила е молба вх. № 8071/21.10.2020 г., изходяща от „Балкантабако“ ЕООД - чрез адв. Б. С., за връщане на сумата 83 184.90 лв., внесена по сметка на ВКС за обезпечения във връзка с искане по 48, ал.2 ЗМТА за спиране на изпълнението на арбитражно решение от 08.07.2019 г., постановено по арб. д. № 002/2019 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата - [населено място]. Молителят твърди и представя доказателства, че с извършени плащания е погасил изцяло задължението, произтичащо от арбитражното решение. Поради това прави искане внесената като обезпечение по чл.48, ал.2 ЗМТА сума да му бъде върната чрез превод по посочена в молбата банкова сметка. Преди постъпване на молбата от 21.10.2020 г. по делото е постъпило искане вх. № 7929/16.10.2020 г. от ЧСИ Д. М. с рег. № 828 за превод на сумата 83 184.90 лв. по специалната на съдебния изпълнител за целите на изп. дело № 556/2020 г., образувано по молба на „Рила Консулт“ ЕООД срещу „Балкантабако“ ЕООД за принудително изпълнение на арбитражното решение по арб. д. № 002/2019 г. на АС при ЕЮП - [населено място]. Искането е оттеглено с уведомление вх. № 8028/20.10.2020 г., в което е посочено, че по изпълнително дело № 556/2020 г. са постъпили доброволно суми от длъжника за пълно погасяване на задължението. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доказателствата по делото, приема следното: С определение № 7 от 05.08.2019 г. по настоящото дело е спряно на основание чл.48, ал.2 ЗМТА изпълнението на арбитражно решение от 08.07.2019 г., постановено по арбитражно дело № 002/2019 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата - [населено място], с което е осъдено „Балкантабако” ЕООД да заплати на „Рила консулт” ЕООД сумата 78 926.90 лв., дължима съгласно договор от 28.12.2017 г. за финансово - икономически консултации и счетоводни услуги, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.03.2019 г., до окончателното погасяване на задължението и разноски за арбитражното производство. Спирането на изпълнението е допуснато като мярка на обезпечение във връзка с предявен от „Балкантабако“ ЕООД иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, след като е констатирано, че с преводно нареждане от 31.07.2019 г. ищецът „Балкантабако“ ЕООД е внесъл по сметката на ВКС за обезпечения сумата 83 184.90 лв. С решение № 89 от 05.08.2020 г. искът по чл.47 ЗМТА за отмяна на посоченото арбитражно решение е отхвърлен и производството по чл.48 и сл. ЗМТА пред ВКС е приключило. От приложените към молбата на „Балкантабако“ ЕООД писмени доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по т. д. № 610/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, е образувано изпълнително дело № 556/2020 г. по описа на ЧСИ Д. М. с рег. № 828 срещу „Балкантабако“ ЕООД за принудително събиране на присъдените с арбитражното решение суми. Според изпратената покана за доброволно изпълнение, към 15.10.2020 г. задължението по изпълнителното дело възлиза на 105 000.85 лв. с включени главница, лихви и разноски по арбитражното решение и такси и разноски за изпълнителното производство. С платежно нареждане от 16.10.2020 г. „Староселтур“ ЕООД е превело по сметката на ЧСИ Д. М. сумата 105 000.85 лв. за погасяване на задълженията на „Балкантабако“ ЕООД, предмет на изп. дело № 556/2020 г. Постъпването на сумата по сметката на съдебния изпълнител и пълното погасяване на задълженията на „Балкантабако“ ЕООД към взискателя „Рила Консулт“ ЕООД са удостоверени от ЧСИ Д. М. с цитираното по-горе уведомление вх. № 8028/20.10.2020 г. При така изложените обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че молбата за връщане на внесената като обезпечение по чл.48, ал.2 ЗМТА сума е основателна. Молителят е погасил доброволно и в пълен размер задълженията си към „Рила Консулт“ ЕООД, произтичащи от арбитражното решение по арб. д. № 002/2019 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата - [населено място]. С оглед целта на обезпечението по чл.48, ал.2 ЗМТА не съществува основание след погасяване на задължението сумата за обезпечение да бъде задържана по сметката на ВКС, поради което същата следва да бъде върната на молителя по посочената в молбата от 21.10.2020 г. банкова сметка. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,