Определение № 28 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4596/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Военномедицинска академия със седалище в [населено място], чрез процесуалния й представител адв.В. С., подадена срещу определение от 5.7.2019 по в.гр.дело № 4672/18 г на САС, ГО,12 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответника по делото за изменение на въззивното решение в частта относно разноските. В частната жалба се подържа, че определението по чл.248 ал.2 ГПК е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната му и присъждане в цялост на сторените от страната разноски. Ответницата по частната жалба Д. Д. Г. и третото лице-помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец“АД не вземат становище по същата. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: С първоинстанционното решение предявеният от Д. Д. Г. иск по чл.49 ЗЗД е уважен за сумата 40 000 лв и отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 75 000 лв. Ответникът е подал въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част, а ищцата е подала насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част.Въззивният съд е отменил решението на СГС и е отхвърлил иска по чл.49 ЗЗД за сумата 40 000 лв, като е присъдил на ответника разноски в размер на 2530 лв, от които 800 лв-държавна такса и 1730 лв-адвокатско възнаграждение, след намаляването му поради прекомерност, поради липсата на фактическа и правна сложност на производството пред въззивния съд. На 14.5.2019 г ответникът е подал, чрез пълномощника си молба вх.№ 9445, с която на основание чл.248 ГПК е направено искане за изменение на въззивното решение в частта, относно разноските.Изложени са твърдения, че материалния интерес пред въззивният съд е не само този обжалван от страната-40 000 лв, но и този по въззивната жалба на противната страна -35 000 лв.Поради това адвокатското възнаграждение от е съобразено с интереса по делото -75 000 лв и не следва да бъде намалено на основание чл.78 ал.5 ГПК, предвид на което следва да бъде присъден адвокатския хонорар в цялост. С обжалваното определение № 2276 от 5.7.2019 г, по гр.дело № 4672/18 г САС е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение със следните мотиви: Липсва изрично уговорено възнаграждение между ВМА и адв.С. за защита по насрещната въззивна жалба, поради което заплатеното възнаграждение е уговорено само за представителство по жалбата на ответника, но не и по жалбата на ищцата.С оглед фактическата и правна сложност и предвид направеното от противната страна възражение е заплатеното възнаграждение е прекомерно.Делото е приключило в едно съдебно заседание, без да се събират доказателства, участието на адв.С. се изчерпва единствено с изготвянето на отговор и явяване в съдебно заседание, доколкото самата въззивна жалба е изготвена от юрисконсулт на ответното здравно заведение. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Ответникът е подал въззивна жалба с обжалваем интерес от 40 000 лв, а ищцата е подала насрещна въззивна жалба с обжалваем интерес от 35 000 лв.В представеното пълномощно не е договорено разделно възнаграждение за защита по двете жалби, а е уговорено общо възнаграждение за процесуално представителство по делото. Обжалваемият интерес се формира не само от размера на претенцията, в защита, на която е подадена собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията на противната въззивна жалба, срещу която страната се е защитавала.Правилото на чл.78 ал.1 и чл.78 ал.3 ГПК, представлява съобразяване както на уважена спрямо отхвърлена част на собствената така и на уважена спрямо отхвърлена част на противната въззивна жалба, в който смисъл е практиката на ВКС /определение № 360 от 12.5.2014 г по ч.т.д.№ 1009/2014 г на ВКС, Първо търговско отделение и др./ Така сумата в адвокатското пълномощно на процесуалния представител на ответната страна в размер на 2750 лв следва да се приеме, че е определена при общ на ответника обжалваем интерес, формиращ се от интереса от защита по собствената въззивна жалба и по тази на противната страна. С окончателно решение чл.290 ГПК, постановено по гр.дело № 4597/19 г искът по чл.49 ЗЗД е уважен за сумата 40 000 лв. Следователно за частта, с която адв.С. е осъществявал процесуално представителство пред САС по въззивната жалба на ищцата разноски не му се следват. За процесуално представителство по въззивната жалба на ищцата за разликата над сумата 40 000 лв до 75 000 лв се дължи възнаграждение на ответника на основание Наредба № 1 от 9.7.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Определеното минимално възнаграждение по чл.7 т.4 е в размер на 1580 лв, което като минимално не следва да бъде намалено при направеното от ищцата възражение за прекомерност, което макар и да не е мотивирано е релевирано, поради което следва да бъде преценено в мотивите на настоящото определение. С оглед на гореизложеното определението по чл.248 ГПК следва да бъде отменено частично, а на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство пред САС осъществено по въззивната жалба на ищцата при обжалваем интерес над сумата 40 000 лв до сумата 75 000 лв.Следва да бъде присъдена и заплатената по делото държавна такса в размер на 15 лв за производството по частната жалба. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение