Определение № 1008 от 06.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 747/2012 г.

Производството е по чл. 123 ГПК - определяне компетентен по реда на Част ІІ, Дял Първи, Глава ХІІ ГПК, съд за произнасяне по претенцията на Професионален футболен клуб [фирма], титулувана като „ жалба „, против решение на Арбитражен съд на Български футболен съюз, постановено на 14.08.2009 год. по арб.д. № 19 / 2009 год., с искане за прогласяване неговата нищожност, предвид неарбитрируемост на спора, на основание чл.19 ал.1 от ГПК вр. с чл.360 ал.1 от КТ, тъй като арбитражният съд се е произнесъл, според жалбоподателя, по спор за прекратяване на трудово правоотношение между Б. А. Хазуров и [фирма] и за дължимо на последния трудово възнаграждение, присъдено в тежест на [фирма], какъвто не му е бил подведомствен. За да се произнесе, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС съобрази следното: С решение от 14.08.20098 год. по арб.д.№ 19 / 2009 год., АС на Б. е постановил прекратяване на състезателните права на Б. Хазуров по основателни причини - неизплащане на дължимо трудово възнаграждение, като е присъдил същото в тежест на [фирма]. По отношение компетентността си се е позовал на чл.5 от Правилника на Б., съгласно който прекратяването на договорите между футболист и професионален футболен клуб, в смисъла на прекратяване на състезателните му права, става само с решение на АС на Б.. Жалбата на П. [фирма] е адресирана до Административен съд [населено място], който с определение от 20.05.2010 год. по адм.д.№ 1574 / 2010 год. на ІІ отделение, 36 състав, е прекратил производството и изпратил по подсъдност на Софийски районен съд, като е приел, че решението на АС на Б. не съставлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21 АПК. С определение от 22.10.2010 год. по гр.д.№ 24586 / 2010 год., Софийски районен съд е прекратил производството и изпратил по компетентност на Софийски градски съд, изхождайки от разбирането, че претенцията има за предмет установяване валидността на акт на помощен орган на сдружение с нестопанска цел, каквото безспорно е Българският футболен съюз и атакуването му се извършва пред съда по регистрацията му, съгласно чл.25 от ЗЮЛНЦ. Софийски градски съд, с определение от 28.07.2011 год. по т.д.№ 2943/ 2011 год. не е споделил този довод относно основанието на иска и без да е формулирал конкретно правно основание на което счита, че същият е предявен, излага съображения за вероятно приложимо, по аналогия на чл.47 от ЗМТА, основание по иск за отмяна на арбитражното решение, поради неарбитрируемост на спора - чл.47 т.3 ЗМТА. Настоящият състав на второ търговско отделение намира, че не се касае за спор относно компетентния по реда на Част ІІ, Дял Първи, Глава ХІІ ГПК, съд и приложение на чл.123 ГПК, тъй като предмет на предявената претенция, макар и при несъответен към момента, на иск по чл.47 т.3 ЗМТА, петитум - за прогласяване нищожност на арбитражното решение, вместо искане за отмяната му - е безспорно атакуването на арбитражното решение, като постановено по неарбитрируем спор - за прекратяване на трудов договор и присъждане на трудово възнаграждение, в който смисъл компетентния съд - Върховен касационен съд - е определен с чл. 47 ЗМТА, а не е определим по реда на Част ІІ, Дял Първи, Глава ХІІ ГПК. / За допустимостта на такъв иск, с оглед спецификата на арбитража при Б., е налице и съдебна практика, по реда на чл.290 ГПК - реш № 151 / 19.06.2012 год. по гр.д.№ 553 / 2011 год. на ВКС, ГК, ІV отд. /. Следователно настоящият състав не дължи произнасяне на основание чл.123 ГПК и производството следва да бъде прекратено. Делото следва да се докладва за образуване производство по отмяна на основание чл.47 ЗМТА пред Върховен касационен съд, доколкото обстоятелствената част на искането изключва друго възможно правно основание и в този смисъл - връщане делото на СГС, за отстраняване нередовности на същата, касаещи установяване действителното правно основание на искането, не се налага. Нередовността на молбата, с оглед некореспондиращия петитум, респ. отстраняването й, както и преценката на останалите предпоставки за допустимо упражняване правото на иск по чл.47 ЗМТА, е в компетентността на Върховен касационен съд. Водим от горното, второ търговско отделение на Върховен касационен съд