Определение № 2802 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1345/2026 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 1528/26.02.2026 година, подадена от Н. А. Н., против определение № 126/26.02.2026 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 93//2026 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба с вх. № 4708/12.12.2025 година, подадена от Н. А. Н., против разпореждане № 953/07.11.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по ч. гр. д. № 538/2024 година, с което молбата на Н. по чл. 207 от ГПК е изпратена за произнасяне на Районен съд Силистра, като е прекратено производството по ч. гр. д. № 93//2026 година по описа на Апелативен съд Варна. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно, тъй като разпореждането на Окръжен съд Силистра слагало край на производството и затова подлежало на обжалване. Апелативен съд Варна трябвало да вземе отношение кой бил компетентния съд, като ако това бил Районен съд Силистра разпореждането било правилно, но ако компетентният съд бил Окръжен съд Силистра то било неправилно и трябвало да се отмени. Съдебните състави на Окръжен съд Силистра били видели, че техните съдебни актове подлежали на обжалване пред Апелативен съд Варна и за да ограничили това, решели да изпратят молбата по чл. 207 от ГПК на Районен съд Силистра. Поискано е обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Апелативен съд Варна за произнасяне по основателността на подадена от Н. А. Н. против разпореждане № 953/07.11.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по ч. гр. д. № 538/2024 година, частна жалба с вх. № 4708/12.12.2025 година. Частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на обжалваното определение съставът на Апелативен съд Варна е приел, че производството пред него е образувано по частна жалба с вх. № 4708/12.12.2025 година, подадена от Н. А. Н., против разпореждане № 953/07.11.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по ч. гр. д. № 538/2024 година, с което съдът бил разпоредил в изпълнение на указанията, дадени с определение № 134/05.03.2025 година на Апелативен съд Варна, І-ви състав, постановено по ч. гр. д. № 101/2025 година и на молба на Н., подадена от процесуалния му представител на 14.10.2025 година, молбата и допълнителната молба на Н. А. Н. с правно основание чл. 207 от ГПК да бъдели изпратени на Районен съд Силистра, като към тях бъдели приложени молбите на Н., както и актовете на Окръжен съд Силистра и Апелативен съд Варна, отнасящи се до това производство. Н. считал, че съдът следвало да остави искането му без разглеждане или да го остави без разглеждане и да го изпрати на компетентния съд Районен съд Силистра, или евентуално да насрочи заседание. Поради това считал, че постановеното разпореждане имало характера на „оставяне без разглеждане“. Според него не било неправилно, но било постановено от некомпетентен орган, тъй като съдията-докладчик не можел да се произнася по такива казуси, т. е. разпореждането, според него, било недопустимо и затова молел за неговото обезсилване. Съставът на Апелативен съд Варна намирал жалбата за недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт–разпореждането на Окръжен съд Силистра за изпращане на молбата на Н. А. Н. за обезпечаване на доказателства, на основание чл. 207 от ГПК, на Районен съд Силистра, компетентен да се произнесе по същата, било постановено като съдът се бил съобразил с указанията, дадени от Апелативен съд Варна с определение № 134/05.03.2025 година на Апелативен съд Варна, І-ви състав, постановено по ч. гр. д. № 101/2025 година. Разпореждането не било от категорията актове, преграждащи или слагащи край на съдебното производство и затова не подлежало на обжалване. От компетентността на горестоящата инстанция било да преценява дали постановеният съдебен акт подлежал на обжалване или не и едва след това дали са били допуснати процесуални нарушения, обосноваващи недопустимостта му или неговата неправилност. Изложените от Н. съждения за естеството на постановения съдебен акт и как следвало да процедира съдът не обвързвали въззивния съд, а и не намирали опора в разпоредбите на ГПК, които правилно били приложени от Окръжен съд Силистра. Затова подадената против разпореждането частна жалба като недопустима следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство подлежало на прекратяване. Във връзка с горното трябва да се посочи, че с определение № 134/05.03.2025 година на Апелативен съд Варна, І-ви състав, постановено по ч. гр. д. № 101/2025 година въззивният съд е отменил определение № 91/12.12.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по ч. гр. д. № 538/2024 година, с което е оставена без уважение подадената по делото на първата инстанция от Н. А. Н. молба с вх. № 409/04.02.2025 година за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 от ГПК, чрез разпит на свидетели, като е върнал делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените с определението на апелативния съд указания. В определението е посочено, че определението на Окръжен съд Силистра било преждевременно постановено, защото при предоставена правна помощ на страната, указания до тази страна по отстраняване на нередовности на молбите й не следвало да й се дават, преди да й бъдел определен и назначен процесуален представител. На Н. била предоставена правна помощ още от Районен съд Омуртаг за цялото производство, а не само относно подадената впоследствие касационна частна жалба. Затова и указания относно молбата на Н. от 29.01.2025 година, с уточнения от него от 04.02.2025 година, евентуално можели да бъдат давани след като на ищеца бил назначен процесуален представител и съответно указанията трябвало да се съобщят чрез него. Освен това, доколкото въпросът с допустимостта на исковото производство бил предмет на проверка по развиващите се частни производства по подадени от Н. частни жалби, то и акцесорното, обслужващо същинския исков процес производство по чл. 207 от ГПК, следвало да се развива при евентуалното установяване допустимостта на образувания исковия процес, когато и молбата следвало да се изпрати за произнасяне на компетентния исков съд. Наред с това е посочено, че като способ за предварително събиране на доказателства, обезпечението по чл. 207 от ГПК било предназначено да осуети възможността в резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от действието на обективни фактори доказателствено средство да бъдело загубено или унищожено или да бъдело затруднено неговото събиране. Този предварителен способ имал привременен и акцесорен, обслужващ същинския исков процес, характер и целта му била да осигури събиране на доказателства до започване на съдебно производство или до провеждане на съдебно заседание по вече висящ процес. За допустимостта му било необходимо, ако било по висящ процес, правото на иск да бъдело надлежно и редовно упражнено, а ако било по бъдещ процес бъдещият иск индивидуализиран да бил в достатъчна степен. Също така било необходимо и исковото производство да не било приключило. Когато се искало допускане на обезпечение на доказателства по висящ процес, компетентен на основание чл. 208 от ГПК бил съдът, който разглеждал делото-имало се предвид съдът, пред който било висящо исковото производство, а не съдът по съпровождащите го частни дела пред по-горните инстанции. В конкретния случай Окръжен съд Силистра бил съд по такова частно производство, имащо за предмет проверка прекратителното определение на Районен съд Силистра, и не бил съд, пред който бил висящо исковото производство, защото не бил сезиран с въззивна жалба против постановено от първоинстанционен съд решение (когато би бил въззивен исков съд, пред който делото било висящо). Във връзка с това той не бил компетентен да разглежда молбата на Н. А. Н. по чл. 207 от ГПК, включително да се произнася и по нейната допустимост. По същество, обаче съдът не се бил произнесъл по нея, независимо от начина на изразяване, а бил счел, че т. к. Н. не бил посочил трите имена и адресите на лицата, които желаел да бъдат разпитани като свидетели, Окръжен съд Силистра бил в невъзможност да извърши исканото процесуално действие, включително препращане на молбата по чл. 207 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от ГПК, на компетентния районен съд (считайки, че това щял да е районният съд по постоянния адрес на лицата, които щели да бъдат разпитвани), поради което я бил оставил без уважение. Същевременно ч. гр. д. № 538/2024 година било образувано по частна жалба с вх. № 9808/11.11.1024 година, подадена от Н. А. Н., против определение № 733/09.10.2024 година на Районен съд Силистра, постановено по гр. д. № 989/2024 година, с което на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК е прекратено производството по предявения от Н. против Районен съд Попово иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Това определение е било потвърдено с определение № 953/05.12.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по ч. гр. д. № 538/2024 година, което от своя страна е било потвърдено с определение № 237/20.01.2026 година, постановено по ч. гр. д. № 4979/2025 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. От посоченото следва, че молбата за обезпечаване на иска по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, предявен от Н. А. Н. против Районен съд Попово е подадена по ч. гр. д. № 538/2024 година по описа на Окръжен съд Силистра. Предмет на това производство обаче не е евентуално съществуващото между Н. и Районен съд Попово материално правоотношение, чиято защита се търси чрез предявения иск, а преюдициалният въпрос за това дали извършеното от първоинстанционния съд прекратяване на производството е законосъобразно. След това прекратяване съдът не може да извършва каквито и да са действия свързани с разрешаването на спора, поради което предварителното разрешаване на въпроса за законосъобразността му е предпоставка за валидното извършване на съдопроизводствени действия за разглеждането на иска в съдебното производство. Затова преди този момент съдът не може да извършва каквито и да са действия във връзка с разглеждането на иска по същество, включително и такива свързани с обезпечаването на доказателства. Същите ще могат да бъдат извършвани едва след като прекратяването бъде отменено като незаконосъобразно и то от съда, който е компетентен да разгледа самия спор, а не от съдилищата разглеждащи спора за правилността на прекратяването. Затова не представляват компетентен съд по смисъла на чл. 208, ал. 1, пр. 1 от ГПК въззивният и касационният съд, когато в това си качество се произнасят по спор относно правилността на прекратяването на производството. Определената в чл. 208, ал. 1, пр. 2 от ГПК компетентност на съда по обезпечение на иска ще трябва да намери приложение не само когато иска още не е предявен, но и когато са налице пречки съда, пред който иска е предявен, да извършва валидни процесуални действия, свързани с разглеждането на иска и събирането на доказателства, какъвто е случая с прекратяването на производството. В конкретния случай доказателствата, чието обезпечение е поискал Н. А. Н. не са свързани с предмета на производството по ч. гр. д. № 538/2024 година по описа на Окръжен съд Силистра, поради което той не е могъл да се произнася по искането за това. Затова каквото и да е произнасянето на съда по това искане то не се отразява на посоченото производство и не прегражда постановяването на окончателен съдебен акт по същото. Затова и обжалваното пред Окръжен съд Силистра разпореждане № 953/07.11.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по ч. гр. д. № 538/2024 година, не прегражда производството по посоченото дело и не подлежи на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Освен това въз основа на искането за обезпечаване на доказателства, подадено по висящо съдебно производство, не се образува самостоятелно такова, поради което изпращането на молбата на друг съд, който първоначалният такъв счита за компетентен не представлява преграждане на по-нататъшното развитие на подобно производство и не обосновава хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Същевременно разпореждане № 953/07.11.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по ч. гр. д. № 538/2024 година не може да се приравни на произнасяне по съществото на искането, с което то се оставя без уважение, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 208, ал. 3, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. На обжалване въз основа на тези разпоредби ще подлежи определението, с което компетентният съд оставя без уважение искането за допускане на обезпечението. С оглед на това разпореждане № 953/07.11.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по ч. гр. д. № 538/2024 година не попада в кръга на подлежащите на обжалване определения, съответно разпореждания, така както същият е очертан с разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК. Наред с горното трябва да се посочи и това, че подадената от Н. А. Н. частна жалба с вх. № 4708/12.12.2025 година против разпореждане № 953/07.11.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по ч. гр. д. № 538/2024 година е подадена, към момента, в който по делото вече е било постановено определение № 953/05.12.2025 година на Окръжен съд Силистра, с което е сложен край на производството. Последното определение е било потвърдено с определение № 237/20.01.2026 година, постановено по ч. гр. д. № 4979/2025 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., с което определение № 733/09.10.2024 година на Районен съд Силистра, постановено по гр. д. № 989/2024 година, с което на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК е прекратено производството по предявения от Н. против Районен съд Попово иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД е влязло в сила на 20.01.2026 година и от този момент вече не съществува висящо производство, в което да бъде разглеждано искането за обезпечение на доказателства. Обжалваното определение № 126/26.02.2026 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 93//2026 година е постановено след този момент, поради което е следвало да съобрази и влизането в сила на прекратяването на производството. Последното от своя страна води до отпадане на интереса на Н. А. Н. от обжалване на разпореждане № 953/07.11.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по ч. гр. д. № 538/2024 година, тъй като дори и разпореждането да бъде отменено не съществува правна възможност да бъде постигнат целения с жалбата правен резултат. Настъпилото в хода на производството отпадане на интереса от обжалване следва да бъде съобразено от съответния съд по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като води до недопустимост на подадената жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение