Определение № 6771 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6377/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по частна жалба от Н. Е. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], общ.Каолиново, обл.Шумен, чрез адв.Г. Ханджиев от АК – Ямбол, срещу определение №850/28.05.2025 година на Административен съд гр. Шумен по адм.д. № 257/2025 година. С последното е отхвърлено искането на Н. Е. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], общ.Каолиново, обл.Шумен, за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“б“ от ЗДвП по отношение на Н. Е. Д. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер], за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2025г. Релевира възражения за неправилност. Жалбоподателят бил лице със здраве в риск, което било доказано по делото. Труднопоправимите и значителните вреди за него били именно в риска за живота и здравето му. По подробни съображения за неправилност на определението на АС гр. Шумен прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. По делото не е постъпвал отговор на частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от стана с правен интерес. Производството пред АС гр. Шумен е образувано по жалба на Н. Е. Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“б“ от ЗДвП по отношение на Н. Е. Д. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Н. Е. Д., за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2025г. В жалбата е обективирано особено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ № 25-0454-000030/02.04.2025г. С определение №850/28.05.2025 година на Административен съд гр. Шумен по адм.д. № 257/2025 година е отхвърлено искането на Н. Е. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], общ.Каолиново, обл.Шумен, за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че: В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл.166, ал.1 от АПК), приложимата разпоредба на чл.172, ал.6 от специалния ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. обжалването не спира изпълнението на акта. В ЗДвП няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на актове от вида на процесния, поради което съдът е приел, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК. Молителят следва да докаже, че предварителното изпълнение на заповедта би му причинило значителна или трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси. Законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. факти, които не са съществували при издаването на акта. След анализ на твърденията на жалбоподателя, АС гр. Шумен е приел, че не са установени предпоставките по чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе. Определението е правилно. Заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е индивидуален административен акт, чието оспорване по съдебен ред не спира изпълнението му съобразно изричното предвиждане на чл.172, ал.6 от ЗДвП. При правилно приложение на чл. 166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК първоинстанционният съд е обосновал правилен извод от правна страна за липса на предпоставките за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта: 1. Н. Е. Д. не сочи нови обстоятелства от значение за спирането на допуснатото по закон предварително изпълнение, съгласно изискването на чл. 166, ал.2 АПК. 2. Твърдените негативни последици от прилагането на мярката са резултат от нейното изпълнение, а не от предварителното й изпълнение допуснато по закон. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт, съставът на ВАС