Определение № 9402 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8954/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Г. Ц. Д., подадена чрез пълномощника адвокат В. Донков, против определение № 2019 от 16.07.2026 г. по адм. дело № 793/2025 г. по описа на Административен съд Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата й против заповед № РД-868/11.12.2025 г. на кмета на Община Ветово, производството по делото е прекратено и в нейна тежест са присъдени разноски. Частната жалбоподателка навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че за нея липсва правен интерес от оспорването, защото е собственик на сграда в имота предмет на изменението на подробния устройствен план (ПУП), поради което има ограничено вещно право върху поземления имот. Оспорва и останалите изводи на съда относно засягането на правата й, които счита, че касаят съществото на спора, но не и неговата допустимост. Иска отмяна на атакуваното определение във всички негови части с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Претендира разноски. Ответникът - кмет на Община Ветово, чрез пълномощника си адвокат Т. Бойчева, представя писмен отговор в който оспорва частната жалба и по изложени съображения пледира атакуваното с нея определение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-868/11.12.2025 г. на кмета на Община Ветово, на основание чл. 134, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е одобрен: 1. ПУП - изменение на план за улична регулация, от о.т. (осова точка) 237 до о.т. 649 по регулационната граница на урегулиран поземлен имот (УПИ) VІ-641 с УПИ ІІ-641 в кв. 75 по плана на гр. Ветово; 2. ПУП - изменение на плана на плана на регулация за УПИ VІ-641, като се обособява нов УПИ VІІІ-2501 и се преотрежда [УПИ] за кадастрален ПИ 2502- V-2502. За да постанови атакуваното сега определение, Административен съд Русе е намерил, че жалобподателката не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2 и ал. 2 ЗУТ, тъй като с титула си за собственост - [нотариален акт], [заличен текст], вписан на 16.03.2020 г., е придобила само сграда (търговски обект, представляващ преустроен гараж) в УПИ VІ-641, без да й е учредено вещно право на строеж върху терена. От това е направен извод, че Г. Д. не притежава вещно право върху поземления имот - предмет на исканото изменение на ПУП, поради което не разполага с процесуална легитимация да оспори процесната заповед. Преценено е също, че сградата й не е предмет на ПУП, не се засягат нейните граници, не се предвижда нова застройка, нито се променя предназначението на терена. Изложени са и допълнителни правни съждения в подкрепа на тези основания. Обжалваното определение е неправилно, като изводите на първоинстанционния съд са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция. С разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ законодателят изчерпателно посочва кръга на субектите, които имат качеството на заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ такива са имотите - предмет на самия план. От доказателствата по делото се установява, че Г. Д., видно от горецитирания нотариален акт, по силата на сключен договор за покупко-продажба, е придобила собствеността върху търговски обект - заложна къща, с площ от 33,60 кв.м., разположен в УПИ VІ-641, кв. 75 по плана на гр. Ветово. При тези данни неправилно съдът приема, че жалбоподателката е извън кръга на заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като не представя доказателства, с които да се легитимира като собственик, съответно носител на ограничени вещни права на имота, предмет на плана. Съгласно нотариалния акт Д. притежава сграда в [заличен текст]. В това си качество тя притежава процесуална легитимация да оспори процесното изменение на план за регулация за УПИ VІ-641, кв. 75, с което се изменят имотните му граници. Легитимацията й произтича от местонахождението на притежаваната от нея сграда именно в поземления имот, за който се отнася оспорения ПУП. Правото на строеж е ограничено вещно право, което се изразява във възможността на носителя му да построи и да притежава собственост върху даден обект, независимо от собствеността върху земята. Ето защо при евентуалното погиване на обекта правото на строеж не се погасява, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго - чл. 66, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС). Затова правото на строеж е неделимо от собствеността върху сградата и е включено в нея. Критерий за наличие на правен интерес според разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ е притежаването на вещни права върху недвижими имоти, а тя не се ограничава само до правата върху терена. В качеството си на собственик на сграда, изградено в имот, засегнат от одобреното изменение, жалбоподателката е носител и на съответното право на строеж върху него. Неправилен е изводът на съда, че Г. Д. не притежава вещни права върху [заличен текст], който е предмет на изменението на плана. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗС собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка. Притежанието на постройка върху чужд имот съдържа в себе си и правото на строеж за постройката. Притежанието на право на собственост върху терена и право на собственост върху сграда в него, в лицето на различни субекти, е възможно само при наличие на право на строеж. Задължително е изрично волеизявление и то в предвидената от закона форма за учредяване на право на строеж, само когато се касае до бъдеща постройка. При условията на чл. 63, ал.2 ЗС обаче, правото на строеж възниква и без изрично волеизявление щом се осъществи прехвърляне, което изключва постройката от притежанието на земята, върху която е изградена. Това произтича от обстоятелството, че различни лица ставата собственици на терена и сградата - възможно само въз основа на съществуващо вещно право на строеж, следващо сградата до този момент. Ето защо, жалбоподателката има правен интерес от оспорване на заповедта за изменение на ПУП на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. При установеното притежание от страна на жалбоподателката на вещно право върху поземлен имот, предмет на одобреното изменение, без правно значение по отношение допустимостта на жалбата е дали с този план се предвижда промяна в застройката и предназначението на терена. Тази обстоятелства имат значение при разглеждането на жалбата по същество. Предвид изложеното, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил съдебното производство, съдът е постановил неправилно определение във всички негови части, включително и в частта за разноските. То следва да бъде отменено изцяло, а делото - върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По претенцията за разноски за настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. чл. 236 АПК, следва да се произнесе Административен съд Русе, с оглед окончателния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение