Определение № 5919 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 17736/30.09.2025 г. на „Фип инвест“ ЕООД, представлявано от управителя И. П., чрез адвокат В. Д., срещу определение № 4179/18.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1529/2025 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба вх. № 4701/20.02.2025 г. срещу определение № 322/05.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 214/2025 г. на Апелативен съд – София и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение е прието, че подадената от „Фип инвест“ ЕООД частна касационна жалба е насочена срещу определение, което не подлежи на касационно обжалване. Посочено е, че съгласно ТР 1/2010 г., ОСГТК на ВКС, обезпечителното производство е двуинстанционно, като ВКС се произнася по жалби срещу въззивни определения, постановени в обезпечително производство, само в случаите, когато с тях за пръв път, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд допуска поисканото обезпечение. След изменението на разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.) определенията на въззивния съд по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 389 и чл. 390 ГПК подлежат на касационно обжалване само в случаите, когато въззивният съд допусне обезпечение след отмяна на първоинстанционното определение, с което молбата за допускане на обезпечение на иска е била оставена без уважение. В ТР №5/2018 г., ОСГТК на ВКС, също е посочено, че въззивното определение, постановено в производство по обезпечение на иска, подлежи на касационно обжалване, когато обезпечението е допуснато за първи път от въззивния съд. Съдът е направил извод, че в останалите случаи определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване. Прието е, че в конкретния случай частната касационна жалба е насочена срещу определение, с което е отменено първоинстанционно определение, с което е уважена молба по чл. 389 ГПК за обезпечение на иск по чл. 45 ЗЗД чрез налагане на възбрана на недвижим имот, предявен от „Фип инвест“ ЕООД срещу П. Л. М., и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлена подадената молба по чл. 389 ГПК. Ето защо подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да се потвърди. С обжалваното пред ВКС определение въззивният съд е отменил първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на иск чрез налагане на възбрана върху недвижим имот. Постановил е друго, с което е отхвърлил молбата по чл. 389 ГПК. Съставът на ВКС правилно е приел, че касационният контрол в случая е недопустим. Ирелевантни са доводите на жалбоподателя, че в мотивите си въззивният съд се е произнесъл по съществото на материалноправния спор. Определенията по чл. 390 и чл. 396, ал. 1 ГПК подлежат на двуинстанционно разглеждане, като изключението по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК визира само онези определения на въззивния съд, с които той по реда на инстанционния контрол за първи път допуска обезпечение на иска, какъвто не е разглежданият случай. Когато въззивният съд отмени първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на иска и остави без уважение искането за допускане на обезпечение, неговото определение не подлежи на касационно обжалване съобразно приетото и в ТР № 1/2010 г., ОСГТК, ВКС и разпоредбата на чл.396, ал.2 ГПК /Доп. - ДВ, бр.100 от 2010г., бр.86 от 2017г./. При това положение, касационната инстанция не може да извърши преценка на правилността на въззивния съдебен акт, съответно поддържаната защитна теза на жалбоподателя относно допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд е недопустимо да бъде предмет на разглеждане в сега обжалваното определение на ВКС. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК визира две групи определения, които подлежат на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК - определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения на въззивните съдилища, постановени в други производства, в двете им разновидности - с които се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на тези производства. В случая определение № 322/05.02.2025 г. по ч. гр. д. № 214/2025 г. на АС-София не попада в лимитативно изброените в чл. 274, ал. 3 ГПК хипотези на подлежащи на обжалване определения на въззивните съдилища. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.