Определение № 1050 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1904/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 112/06.11.2013 на Силистренския окръжен съд по гр.д. № 234/2013, с което е потвърдено решение № 201/06.06.2013 на Силистренския районен съд по гр.д. № 2322/2012, с което е разрешено разногласието между родителите, като е позволено издаването на задграничен паспорт без съгласието на бащата и пътуването на детето с майката или посочен от нея близък на детето неограничено до Великобритания и другите държави-членки на Европейския съюз. Недоволен от решението е касаторът И. Д. Б., представляван от адв. А. Н. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на искането за разрешаване на разногласие, без да е доказано наличието на разногласие и по материалноправните въпроси за възможността да бъде издадено разрешение за пътуване, без съгласието на другия родител извън държавата по обичайното местопребиваване на детето и без да са съобразени мерките относно личните отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответницата по жалбата Г. Б. Б. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеното искане е неоценяемо, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните не общуват след фактическото им разделяне и прекратяването на брака. Срокът на издадения на 17.04.2010 г. задграничен паспорт на детето – 04.11.2015 г. не е изтекъл, но няма пречка издаването на нов паспорт да бъде поискано по-рано. Двойното гражданство на детето не му позволява да напуска пределите на страната без съгласието на двамата родители, на ответника е дадена възможност да представи декларация за съгласие според неговата преценка, но до приключване на устните състезания декларация за съгласие с каквото и да било не е представена. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос не обуславя решението по делото. Въззивният съд е приел наличието на разногласие поради непредставянето (въпреки поисканата и предоставена възможност) на декларация от ответника за съгласие с кое да е от исканията на молителката; а по материалноправните въпроси съдът е съобразил установената задължителна съдебна практика, че може да бъде издадено разрешение за задграничните пътувания на дете без съгласието на единия от родителите: многократно, за определен период от време, за определени държави (в т.ч. вън от обичайното местопребиваване на детето), както и че издаденото разрешение не засяга установения режими на лични отношения с детето, без да е необходимо това да бъде изрично посочено в съдебното решение. Ответницата по жалбата Г. Б. Б. не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение