Определение № 50015 от 07.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4002/2021 г.

С молба вх. № 4744/01.06.2022 година „Българска изолационна компания“ О. [населено място] е поискало да бъде допълнено постановеното по делото определение № 177/27.05.2022 година, в частта му за разноските, като П. Х. А. бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 360.00 лева. Ответникът по молбата П. Х. А. е подал отговор с вх. № 6022/13.07.2022 година (подаден по пощата на 12.07.2022 година), с който е изразил становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. С оглед датата на постановяване на определението и датата на подаване на молбата срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен. С постановеното по делото определение № 177/27.05.2022 година касационният съд, по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, се е произнесъл по частна жалба с вх. № 14 183/15.07.2021 година, подадена от П. Х. А., срещу определение № 2304/01.07.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година. С посоченото определение на окръжния съд е оставено без уважение направеното от П. Х. А. с молба вх. № 10 206/28.05.2021 година искане по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в определение № 1735/20.05.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година. Касационният състав е преценил, че обжалваното от А. определение № 2304/01.07.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година е правилно и законосъобразно и поради това го е потвърдил. Самото определение № 1735/20.05.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година, чиято поправка е искана по реда на чл. 247 ГПК е постановено в производство по чл. 248 ГПК. От посоченото е видно, че производството пред касационният съд е било по частна жалба срещу определение на въззивен съд, с което е отказана поправка на очевидна фактическа грешка в определение на същия съд по чл. 248 ГПК. Последното производство няма самостоятелен характер, а е продължение на делото по повод на дължимостта на разноските и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Същото е способ за защита срещу неправилното определяне на разноските, без да се обжалва по съществото постановения по спора съдебен акт. Съгласно чл. 78 ГПК разноските се разпределят с оглед на крайния изход на спора в съответната инстанция. По естеството си те не са предмет на поставения за разрешаване от съда спор, като съдът дължи произнасянето по този въпрос като съпътстващ елемент при разрешаването на спора. В производството по чл. 248 ГПК съдът не събира допълнителни доказателства за разноските, освен ока страната не е могла, по уважителни причини, да ги представи в съдебното заседание, като само извършва проверка за това правилно ли са определени на разноските. С оглед на това присъждането на разноски в това производство би означавало добавянето на нови такива, към извършените в основното производство, без да са налице предпоставките за това. Поради това в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат разноски, а това разрешение намира приложение и в производствата по подадени частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК. Идентично трябва да бъде разрешението и в случаите, когато се касае до производство за поправка на очевидна фактическа грешка на съдебен акт, постановен в производство по чл. 248 ГПК. С оглед изложеното подадената от „Българска изолационна компания“ О. [населено място] молба за допълване на постановеното по делото определение № 177/27.05.2022 година, в частта му за разноските, като П. Х. А. бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 360.00 лева е неоснователна и трябва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение