Определение № 1947 от 15.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2025 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на А. Р. Ж., подадена чрез процесуален представител адв. А. У., обективираща искане за изменение на постановеното по делото решение № 76/05.02.2026г., в частта относно разноските, като се приеме, че на ответниците по делото не следва се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани и не са представени списъци на разноските. Молбата е основана на твърдения, че в хода на проведеното по делото съдебно заседание на 29.01.2026г., ответникът Министерство на вътрешните работи се е представлявал от юрисконсулт, който не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а ответникът Столична дирекция на вътрешните работи, не е изпратил процесуален представител, който да направи искане за присъждане на разноски и да представи списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответниците по делото не са изразили становище по искането в срока и по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Условията, от които зависи надлежното упражняване на правото на иск, включително и за присъждане на разноски в съдебното производство, се извеждат от закона, уреждащ съществуването на правото. Отговорността за разноски в гражданския процес е обусловена от изхода на спора пред всяка съдебна инстанция и се реализира чрез отправяне на искане до съда за присъждане на разноски. Кои лица и при какви условия могат да претендират присъждане на направените по делото разноски е предвидено в чл. 78 от ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК, искането за разноски следва да бъде придружено със списък на разноските, а за да бъдат те присъдени в случай на благоприятен за страната изход на спора, към списъка следва да се представят и доказателства за реалното им извършване. Предявяването на претенцията за присъждане на разноски обаче не е обвързано с изискването за представяне на списък на направените разноски. Разпоредбата на чл. 80, изр. 1 от ГПК предвижда задължение за представяне на списък на разноските, както и срок за представянето му без да обвързва изпълнението на това задължение с правото да се иска присъждане на направените разноски. Изрично в чл. 80, изр. 2 от ГПК е предвидено, че неизпълнението на това задължение лишава страната само от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на списък следователно не е пречка за разглеждане на заявеното от страната искане за присъждане на направените разноски съобразно с доказателствата по делото, а само процесуална предпоставка за иницииране на производство по пререшаване на въпроса за размера им. От друга страна, изискването на процесуалния закон за посочване на претендирано възнаграждение за процесуален представител в списъка по чл. 80 от ГПК е необходимо условие за неговото присъждане и за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските само когато размерът на това възнаграждение е договорен между страните и за да бъде присъдено следва предварително да е било изплатено. Това изискване не може да бъде поставено по отношение на юрисконсултското възнаграждение обаче с оглед спецификата на отношенията между представляван и представител. При осъществявано процесуално представителство от юрисконсулт, юридическото лице не заплаща на същия отделно възнаграждение по договор за поръчка за конкретното дело. Въпреки това законодателят е предвидил присъждане на възнаграждение за осъществявано процесуално представителство от лице, възнаграждение на което се заплаща само по трудов договор с цел юридическото лице, което е било защитавано в производството по делото от юрисконсулт да бъде съответно възмездено за необходимостта от осъществяване на защита чрез процесуално представителство по неоснователно предявения срещу него иск, респ. за неоснователното извънсъдебно оспорване на правата му, което е обусловило необходимостта от предявяване/защита по иска. Ето защо, за да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК не е необходимо да бъдат представени доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор, а не по договор за поръчка. Разпоредбата на чл. 81 от ГП задължава съда да се произнесе по разноските с акта, с който приключва разглеждането на делото, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 от ГПК/, произнасянето е обусловено от сезиране с изрично искане от страните за разноски, заявено най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, като разноски не могат да бъдат присъждани служебно от съда, а само при изрично искане /в изложения смисъл ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС; определение № 206/13.07.2016г. по ч.гр.д. № 2815/2016г., I ГО; определение № 804/28.11.2011г. по ч.т.д. № 797/2011г., І ТО; определение № 259/25.06.2012г. по ч.гр.д. № 193/2012г., II ГО/. В конкретния случай, всеки от ответниците в производството по чл. 303 от ГПК, представляван от юрисконсулт е депозирал молба, в която е обективирал искане за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение /молба от СДВР от 28.01.2026г. – л. 46-48 и писмени бележки от МВР, представени в съдебно заседание от 29.01.20206г. – л. 51-54/. За да присъдени разноски в полза на ответниците по делото, в решение № 76 от 05.02.2026г. съдът е взел предвид, че е сезиран надлежно с искане за присъждането им от всеки от ответниците; че всеки от тях е упълномощил юрисконсулт за процесуално представителство по делото, като с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК е присъдил на всеки юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 51.13 евро. Съдът е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПрП вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правната помощ, като дължимото от молителката юрисконсултско възнаграждение на всеки от ответниците е определено в този размер. Следователно, неоснователни са доводите в молбата, че съдът не е бил сезиран с искане за присъждане на разноски, както и че липсата на представен списък на разноските е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото. Както съдът вече посочи, основание за присъждането на разноските е отправено към съд искане, а липсата на представен списък на разноските не е пречка за разглеждане на допустимо заявеното от страната искане за присъждане на направените разноски съобразно с доказателствата по делото. По тези съображения молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение