Решение № 168 от 01.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 152/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. А. П. от гр. Б. срещу определение № 464 от 19.12.2008г. по гр.д. № 1501/2008г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. А. П. срещу решението от 25.02.2008г. по гр.д. № 48/2007г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 79 от 27.03.2006г. по гр.д. № 757/2005г. на Благоевградския окръжен съд. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, предл. второ във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С решение № 12 от 25.02.2008г. по гр.д. № 48/2007г. на Софийски апелативен съд е оставена без разглеждане касационната жалба на А. А. П. срещу решение № 79 от 27.03.2006г. по гр.д. № 757/2005г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. П. срещу Югозападен университет „Неофит Р. ” гр. Б. иск за признаване за установено съществуването на трудово правоотношение през периода м. 09.2000г. до м. 09.2003г. Съдът е приел, че решението на въззивния съд в тази част не подлежи на касационен контрол. В останалата част, с която Благоевградският окръжен съд е отхвърлил иска на А. П. за заплащане на сумата 10 456,85 лв. неизплатено трудово възнаграждение, решението е оставено в сила. Върховният касационен съд, ІІ г. о., с посоченото по-горе определение, потвърдил решението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба и е оставил без разглеждане частната жалба на А. П. срещу решението на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение на Благоевградския окръжен съд. Приел е, че частната жалба е просрочена, а освен това с решението на апелативния съд е изчерпан триинстанционният ред за разглеждане на спора. Определението е правилно. Софийски апелативен съд в случая е действал като касационна инстанция съгласно § 2, ал. 5 ПЗР ГПК. С произнасянето на касационната инстанция по иска за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение, е изчерпан триинстанционният ред за разглеждане на трудовия спор по тази претенция. Поради това правилно жалбата на А. П. срещу решението на Софийски апелативен съд в тази част, е оставена без разглеждане. Частната жалба съдържа оплаквания и в частта относно иска за установяване съществуването на трудово правоотношение. В тази част определението на ВКС, ІІ г. о. е окончателно. Поради това частната жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане. Настоящото определение е окончателно поради изчерпване на предвидения в чл. 274, ал. 2 ГПК процесуален ред. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение