Определение № 796 от 05.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2013 г.

Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК. С определение № 502 от 24.07.2013 г. производството по ч. гр.д. № 3438/2013 г. е спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение на ОСГТК ВКС по т.д. № 6/2012 г. Тълкувателно решение № 6 по т.д. № 6/2012 г. е прието от ОСГТК ВКС на 06.11.2013 г., поради което и на основание 230, ал.1 ГПК, производството по делото следва да бъде възобновено и дадено разрешение по съществото на процесуалноправния въпрос, предмет на делото. С определение № 833 на Пловдивски окръжен съд от 18.03.2013 г. по ч. гр.д. № 699/2013 г. на основание чл. 78, ал.5 ГПК е намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ответницата по гр.д. № 12892/2012 г. С.К. Т. от [населено място]. Определението е обжалвано от С. К. Т. частна жалба вх. № 8974 от 28.03.2013 г. с изложени оплаквания за незаконосъобразноста му. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен. С определение от 23.01.2013 г., Пловдивски районен съд е прекратил производството по гр.д. № 12892/2012 г. на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на иска от ищеца и е присъдил на ответника съдебни разноски в размер на 1500 лева. Първоинстанционното определение е обжалвано от ищеца „Е. Б. Е.”, [населено място] с оплаквания, че не е зачетено възражението му за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. С определение № 833 от 18.03.2013 г. по ч. гр.д. № 699/2013 г., Пловдивски окръжен съд е намалИЛ размера на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК. С приемането на ГПК от 20.07.2007 г. отпада възможността за самостоятелно обжалване на решението (определението) в частта му за съдебните разноски по чл. 70 ГПК (отм.). Страната, която е недоволна от съдебния акт в частта му за разноските може да поиска изменението им от постановилия ги съд на основание чл. 248, ал.1 ГПК и това определение на съда подлежи на инстанционен контрол. В нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд се е произнесъл по частна жалба против първоинстанционно определение в частта му за съдебните разноски, без да е поискано изменението му по реда на чл. 248 ГПК. Подадената в срока по чл. 248, ал.1 ГПК частна жалба, с оглед въведените в нея оплаквания и заявени искания, е следвало да бъде изпратена на Пловдивски районен съд, компетентен да се произнесе по искането за изменение на определение от 23.01.2013 г. в частта му за съдебните разноски. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и делото изпратено на Пловдивски районен съд за произнасяне на молба (частна жалба) вх. № 5880 от 06.02.2013 г. при съобразяване постановките на ТР № 6 от 06.11.2013 година. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение