Определение № 99 от 18.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 1034/2012 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 43, т.2, пр.2 от НПК, след като с разпореждане от 22. 05.2012 г. съдията – докладчик по нахд № 1165/2012 г.по описа на Районния съд в гр. Русе констатирал, че пострадалото лице работи като прокурор в Русенската районна прокуратура и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Представителят на прокуратурата изразява становище в подкрепа на позицията в разпореждането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Местоизвършването на инкриминираната дейност в гр. Р. обуславя по правилата на местната подсъдност компетентността на районния съд в същия град. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, втората от които е относима към настоящия случай. Пострадали от престъплението са детето К. П., роден 2009 г., и неговата майка – В. П. – прокурор в Районна прокуратура – гр. Русе, поради което делото не може да се разгледа от Русенския районен съд съгласно чл. 43, т.2, пр.2 от НПК. Най - малко компромиси относно разходите по делото и доброто му администриране разкрива вариантът процесът да се развие в еднаквия по степен Районен съд в гр.Плевен. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т.3 от НПК