Определение № 284 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3796/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Д. А. И. частна жалба срещу определение № 437 от 14.03.2013 г. по ч. гр. д. № 991/2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото като недопустимо, образувано въз основа на подадена частна жалба от нелeгитимирано лице. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но изхожда от лице, което не е страна по делото и не е носител на процесуална представителна власт. Производството по ч. в. гр. д. № 991/2008 г. на ПОС е било образувано по частна жалба подадена на 21.10.08 г. от В. П. М. в качеството му на председател на ПК Пр., [населено място] срещу определение по гр. д. № 1137/08 г. на Плевенски районен съд, с което на основание чл. 100, ал. 3 ГПК, подадената от М. в качеството му на председател на ПК „Пр. К.” [населено място] искова молба е била върната като нередовна. М. е починал на 20.12.2008 г., поради което производството по делото е било спряно до избиране на нов председател. Процедура за това не е била проведена до 01.01.2012 г., за което въззивният съд е правил многобройни служебни справки. С обжалваното определение е прекратено производството по частното въззивно производство след като съдът служебно е констатира, че кооперацията въззивник е прекратена по разпореждане на закона поради това, че в срока по § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР не се е пререгистрирала. Частната жалба, въз основа на която е образувано касационно производство, е подадена от лице, което не е страна по делото и няма качеството на процесуален представител на ищеца, поради което не разполага и с процесуалното правомощие да обжалва определението. От представените с частната касационна жалба писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е член-кооператор в П. „В.-95” [населено място], а през 2003 г. е била председател на З. „В. 95” [населено място]. На 20.07.1997 г. на проведено съвместно общо събрание между членовете на ПК „Пр.” и П. „В. – 95” [населено място] е било взето решение за сливането им и учредяване на ТПК. Членственото правоотношение на И. с П. „В.-95” не я овластява с процесуални права по отношение на прекратената ПК „Пр.” [населено място]. Взетото решение за сливане на двете кооперации също не е породило правни последици, поради това, че не е проведена процедурата по регистриране на новоучредената кооперация. Това е основание частната касационна жалба като недопустима да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.