Определение № 565 от 26.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2214/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Надежда Иванова Иванова, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 1852 от 14.07.2022 г. по в.ч.гр.д. № 1932/2022 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба срещу определение от 12.11.2021 г. по гр.д. № 13956/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав за оставяне без уважение на депозирани молби за изменение на иска чрез предявяване на нови искове, различаващи се по основание и петитум от първоначално предявените. В частната жалба се поддържат подробно мотивирани доводи за неправилност на определението. Твърди се, че то е постановено без да се отчетат предходните процесуални действия на страните и на съда във връзка с предмета на делото. Жалбоподателката сочи и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК, които в случая не са приложими. От насрещната страна – „Юробанк България“ АД не е постъпил писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1, предл. първо ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. За да постанови атакуваното определение, съставът на Апелативен съд – София е приел, че определението на първостепеннния съд, с което са оставени без уважение исканията на Надежда Иванова, обективирани: в молба от 27.08.2018 г. – за приемане за разглеждане на иск за прогласяване нищожността на допълнителни споразумения към договор за банков кредит от 21.02.2016 г. и на иск за обявяване за нищожен на договор за встъпване в дълг от 15.05.2010 г., по договор за банков кредит от 21.02.2006 г., както и в допълнителната искова молба, с която ищцата е предявила нов осъдителен иск срещу банката - за връщане на платени без основание суми по двата кредита, не подлежи на самостоятелно обжалване. Този извод е изведен след съобразяване на предвидения от законодателя обхват на съдебните актове по чл.274, ал.1 ГПК, подлежащи на обжалване с частна жалба, и с позоваване на тълкуването, дадено в т.7а и т.7б от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Определението на апелативния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. При преценката за допустимост на сезиращата го частна жалба, съдебният състав на Апелативен съд - София е извел законосъобразен извод, че жалбата е насочена против неподлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт на първостепенния съд, с който е отказано приемането за съвместно разглеждане с първоначалния иск на последващо предявени от ищцата инцидентни установителни искове и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Становището на въззивния съдебен състав за необжалваемост на определението на СГС е в съответствие с предвидения в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК обхват на процесуалните съдебни актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Определението на първостепенния съд не притежава характеристика на преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят е предвидил изрично възможност за обжалването му с частна жалба, в какъвто смисъл са и задължителните за съдилищата в Република България тълкувателни указания, дадени в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразени от апелативния съд. Възраженията и доводите на частната жалбоподателка във връзка с предмета на делото, с оглед осъществени предходни процесуални действия по спора, не попадат в обхвата на настоящото частно производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение