Определение № 3661 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3492/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Т. З. от гр. Димитровград и Т. И. Д. от гр.Димитровград, която жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Б. Бойчев против определение № 1789/25.02.2025г., постановено по адм. дело № 1519/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено искането му за изменение на решение №10555/20.12.2024г. по адм. Дело №1519/2024г. по описа на АС Бургас в частта на присъдените разноски. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и присъждане на молителите в пълен размер на направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в първа съдебна инстанция. Претендира се и заплащане на разноски в касационното производство. Ответната страна Общински съвет Несебър не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 230 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: С решение №10555/20.12.2024г. по адм. Дело №1519/2024г. по описа на АС Бургас тричленен състав на същия съд е обявил нищожността на чл.136,ал.1 от Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси цени и услуги на територията на община Несебър, приета от Общински съвет Несебър. Производството пред АС Бургас е образувано по жалба на П. Т. З., и впоследствие като жалбоподател е допусната от съда да встъпи и Т. И. Д.. С решение №10555/20.12.2024г. по адм. Дело №1519/2024г. по описа на АС Бургас в полза на П. Т. З. са присъдени разноски в размер на 140лв., от които 100лв. за адвокатско възнаграждение, а в полза на Т. И. Д. са присъдени 100лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. По молбата на двамата жалбоподатели за изменение на постановеното решение в частта му на присъдените разноски, е постановено обжалваното пред настоящия касационен състав определение №1789/25.02.2025г., с което е отхвърлено искането им. В мотивите на решението, както и на обжалваното определение е прието от първоинстанционния съд, че адвокатското възнаграждение е присъдено в намален от уговорения и заплатен от всяка от страните размер, под нормативно установения минимум по чл.8,ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и без заявено от ответната страна възражение, поради констатирани от съда обстоятелства, съставляващи злоупотреба с процесуални права предвид множеството заведени дела със сходен предмет пред различни административни съдилища, при неявяване на процесуален представител, при използване на принципно основателно искане за обявяване на нищожност на разпоредби от подзаконови нормативни актове, издавани от общински съвети с идентично или сходно съдържание тази, обявена за нищожна по делото, по които основният спор е за отговорността на разноски, а не за защита на права и законни интереси на жалбоподателите. Определението е неправилно. Основателни са оплакванията в частната жалба за нарушение на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК. Тази норма предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но по искане на насрещната страна. За разлика от чл.161, ал. 2 ДОПК и случаите, когато по силата на закона съдът определя съдебните разноски за адвокатско възнаграждение (напр. чл. 38, ал. 2 ЗА), преценката за прекомерност на разноските за адвокат и съответстват ли те на фактическата и правна сложност на делото, не се извършва служебно от съда. Такава възможност не следва и от решението на Съда на ЕС по дело С-438/22. Това решение дава отговор на въпроса при преценката за прекомерност на разноските за адвокат, обвързан ли е съда от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с наредбата по чл. 36 ЗА, към които препраща чл. 78, ал. 5 ГПК, съответно чл. 161, ал.2 ДОПК и чл. 38, ал. 2 ЗА. Но в производствата по ГПК и АПК, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, тази преценка се извършва само по искане на насрещната страна. Според фактите в главното производство, въз основа на които е дадено тълкуването в решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 - националният съд е бил сезиран със своевременно направено от ответника искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност (т.13), по което е следвало да се произнесе и в тази връзка да прецени съответствието на предвидените в националното право минимални размери на адвокатските възнаграждения с правото на ЕС. В конкретния случай, съдът, в нарушение на чл. 78, ал. 5 ГПК служебно и без искане в този смисъл, е намалил като прекомерно заплатеното от всеки от жалбоподателите адвокатско възнаграждение. При липсата на надлежно предявено искане от ответника, съдът не е следвало да се произнася на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл.144 АПК съответства ли платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на фактическата и правна сложност на делото и пропорционално ли е на осъщественото процесуално представителство. Изложените от съда доводи за констатирана злоупотреба с процесуални права от страна на жалбоподателите при водене на други административни дела със сходен предмет са неотносими спрямо възможността за намаляване на заплатено адвокатско възнаграждение при липса на надлежно и съответно искане за това от ответната в спора страна. Или, за да е допустима преценката за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение, следва да е налице преди всичко съответно искане - сезиране за това от другата страна в спора. При липсата на процесуална активност в този смисъл и то в преклузивния срок да приключване устните прения, съдът няма правомощие да намалява адвокатско възнаграждение, чието присъждане е поискано и за което има данни за заплащането му, както е в процесния случай. Като е приел, че може да се произнесе служебно за прекомерност на разноските за адвокат в производството по чл. 185 и сл. АПК и е отхвърлил молбата за изменение на определението за прекратяване на делото в частта за разноските, съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се измени постановеното решение в частта му за разноските, като се присъди пълният размер на направените от жалбоподателите разноски за осъщественото процесуално представителство от един адвокат по договор за правна защита и съдействие в размер на 1 400 лева за П. З. и в размер на 1000лв. за Т. Д.. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,