Определение № 146 от 09.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1546/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.676/24.02.17 по г.д.№.4029/16 на Софийски апелативен съд молбата на К. И. Б. за освобождаване от внасяне на държавна такса /ДТ/ по частна касационна жалба против определение №.3769/10.11.16 по г.д.№.4029/16 на САС, ТО, 5с., и за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение. Постъпила е частна жалба от К. И. Б., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е прието, че исканията са неоснователни поради липса на изискуемите предпоставки за уважаването им. Направени са във връзка с разпореждане за оставяне на частна касационна жалба без движение с указания за внасяне на 15лв. ДТ, представяне на мотивирано изложение на касационните основания и приподписване на жалбата от адвокат. Искането за освобождаване от ДТ е неоснователно предвид минималния размер на същата /15лв./, който би се мултиплицирал само вследствие на броя дела, които жалбоподателят води. Искането за предоставяне на правна помощ следва да се отхвърли с оглед изричната разпоредба на чл.24 т.2 ЗПП, съгласно който правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима – за каквато съставът на САС счита заявената от жалбоподателя. Така постановеното определение е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК такси не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят; преценката се прави като се вземат предвид доходите на лицето и семейството му, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. В случая молба за освобождаване от ДТ е била подадена още във връзка с предявена от К.Б. частна жалба срещу определение №.91/8.02.16 по г.д.№.830/14 на Софийски окръжен съд за прекратяване на производството по негова искова молба – потвърдено от САС с опред. №.3769/10.11.16 по г.д.№.4029/16, срещу което е и подадена частна касационна жалба – във връзка с отстраняване на нередовността на която се иска и настоящото освобождаване от ДТ и предоставяне на правна помощ. По повод предходната молба са били предоставени доказателства за материалното състояние на жалбоподателя и въз основа на тях съдът /СОС с опр. от 22.08.16 по г.д.№.830/14/ е приел, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства, налице са предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК и следва да бъде освободен от ДТ. При направена веднъж преценка, че лицето не разполага с достатъчно средства да плати изискуемата ДТ в размер на 15лв. и липса на промяна на обстоятелствата, въз основа на които тя е извършена /съгласно представената декларация страната не притежава никакви доходи и имущества/ няма основание за различно произнасяне по молбата му за освобождаване от ДТ /още повече, че не се иска освобождаване от по-малка по размер такса/. Основанията на чл.83 ал.2 ГПК са налице, молбата е основателна и следва да се уважи. Основателно е и искането за предоставяне на правна помощ. Доколкото частната жалба е оставена без движение с указания, които не биха могли да бъдат отстранени без ползване на адвокатска помощ - и при вече констатираното затруднено материално състояние на лицето, правна помощ под формата на процесуално представително следва да бъде предоставена. Противното би лишило страната и от теоретична възможност за отнасяне на спора й пред по-горен по степен съд за обжалване – каквато възможност законът иначе предвижда. С оглед на изложеното атакуваното определение следва да се отмени, като жалбоподателят се освободи от ДТ и му се предостави исканата правна помощ. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,