Решение № 10405 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11154/2015 г.

Решение № 10405 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11154/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК. Образуване е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив срещу решение № 1562 от 24.07.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 723 по описа за 2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-21-1402461-091-01/14.11.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, установяващ в тежест на "Фиданка Георгиева - 2009" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в размер 20 687.83 лева за данъчен период м. 12.2010 г. и за закъснителни лихви в размер 8 128.08 лева и допълнителни задължения за корпоративен данък за отчетен период 2010 г. в размер 446.14 лева с лихви за забава 165.69 лева. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Приема, че е доказано осъществяването на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК и с РА правилно е определена основата за облагане с ДДС и прекия данък. Предлага интерпретация на фактите възпроизвеждаща тази от решението му при оспорване на РА по административен ред. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира се деловодни разноски. Ответникът по касация - "Фиданка Георгиева - 2009" ЕООД, чрез повереника си адв. Хаджиева, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на направените пред касационната съдебна инстанция разноски. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Оспореният пред АС Пловдив утежняващ административен акт е заключителен в производство, проведено по реда на чл. 122-124 от ДОПК, чието прилагане е обосновано със съществуването на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Според тезата на органите по приходите ревизираното лице не е отразило в дневниците за покупките и по счетоводни сметки доставки на цигари, получени от "Деливъри Смолян" АД /по 84 фактури/ и "Сити Табако" АД /по 56 фактури/ през месец декември 2010 г. Прието е, че стоките са реализирани в периода на придобиването им /доколкото не са осчетоводени липси или излишъци/. Съобразено е обстоятелството, че предмет на доставките са стоки продавани на фиксирани цени. При 6 % търговска надценка е определена ДО за облагане с ДДС и с РА е доначислен ДДС в размер 15 907.13 лева за продажбата на стоките по фактурите на "Деливъри Смолян" АД и 4 780.70 лева за тези по фактурите на "Сити Табако" АД. Коригиран е СФР за 2010 г. с разходите и приходите по неосчетоводените фактури, определени са ДО за облагане с корпоративен данък и размера на данъка, като след приспадане на внесения данък е възложен такъв за довнасяне в размер 446.14 лева. Установяванията на органите по приходите за получаване на стоките по фактурите от двамата доставчици се основават на резултатите от насрещните им проверки. В обясненията на доставчиците се потвърждавал факта на доставките и са представени доказателства за своене на склад за съхранение на тютюневите изделия, превозни средства и наети шофьори, както и пътни листове, в чийто маршрут е включен гр. Девин, където е ситуиран търговския обект на РЛ. За да отрече съществуването на установените с РА допълнителни задължения за ДДС и за корпоративен данък съдът е отнесъл към процесуалната обвързаност на администрацията доказването на предпоставките за провеждането на ревизията по особения ред. Приел е за недоказан положителният факт на получаване на стоките от ревизираното дружество. Обсъдил е обясненията на управителите на доставчиците за механизмът на доставките и издаването на данъчния документ от мобилно фискално устройство, като е отбелязал външните характеристики на процесните фактури - във формат А4 и компютърно създадени. Посочил е възможните счетоводни /складови разписки, искания за отпускане на материални ценности../ и други документи /приемо-предавателни протоколи, товарителници/ за доказване на предаването на стоките и е отрекъл преминаването на фактическата власт да е установени с пътните листове, издадени от доставчиците, тъй като в тях е посочено само населеното място гр. Девин, а не и обекта на получателя. Решението е правилно. С арг. от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, условие за процесуалната бонификация на приходната администрация на презумпцията за достоверност на фактическите констатации в РА е доказването на юридическите факти, представляващи основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В конкретния казус тезата на органите по приходите е за осъществяването на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, заради укрити приходи от данъчния субект. Като доказателствени средства за установяване на този правно релевантен факт са ценени писмени доказателствени средства - фактури, писмени обяснения от доставчиците, извлечения от счетоводни регистри, пътни листове и др. По създадената от администрацията конструкция стоките по издадените от доставчиците фактури са получени и са продадени без да са взети дължимите счетоводни операции и да са отчетени приходи от продажбите. По логиката на тази конструкция получаването на приход, който да се укрие, е обусловено от получаването на процесните стоки и тяхната реализация. Реализацията е предположена от отсъствието на счетоводни липси или излишъци /респ. наличности/ към 31.12.2010 г. на стоки от този вид. Отсъствието на счетоводните липси и излишъци е с характер на доказателствено релевантен факт при установяване на положителния правно релевантния факт на получаване от РЛ на правото да се разпорежда фактически като собственик с ващите по фактурите в контекста на дефиницията на доставката на стоки по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Този положителен факт е останал недоказан. Изцяло съобразена с процесуалните и логическите правила е дейността на първостепенния съд по преценка на доказателствените средства. Основателно е извършена изследване на външните белези на процесните фактури. Щом не съдържанието им носи релевантна за спора информация фактурите са с характер на веществени доказателствени средства. По обясненията на управителите на доставчиците фактурите би трябвало да са издадени от мобилно фискално устройство, при което размерът и видът им са различни и биха съответствали на осчетоводените от РЛ. Външният вид на конкретните фактури разколебава доказателствената им стойност за установяване на доставките към "Фиданка Георгиева - 2009" ЕООД. От доказателствено релевантните факти на съществуването на материален и персонален субстрат у доставчиците за извършване на доставките и преминаването през гр. Девин на тяхно превозно средство /дори да е в дните на доставките/ не следва единственият възможен извод за предаване на фактическата власт върху тютюневите изделия по фактурите, та с убедителността на този фактически извод да се свърже логически настъпването на правно значимите факти на продажба с неотчетен приход. Щом ДЗЛ не е извършило доставка с предмет стоките по процесните фактури, то не е възникнало данъчно събитие и задължение за начисляване на ДДС /арг. от чл. 25, ал. 1 и ал. 6, т. 1 ЗДДС/, чието неизпълнение да се поправи с РА с позоваване на разпоредбите на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 82, ал. 1 ЗДДС. Без да е генериран приход от продажбите на същите стоки неоснователно е променен декларирания СФР с последица създаването на допълнително задължение за корпоративен данък при съобразяване на новоопределената данъчна основа. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски за тази съдебна инстанция в размер 1 716 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение