Определение № 1227 от 05.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 374/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от „ЕЛ ТИ ИНВЕСТМЪНТ“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 9 от 07.06.2023 г. в частта за разноските чрез присъждане на направените разноски в производството по отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 ГПК – платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, държавна такса и такса за преписи. В молбата се поддържа, че искането за присъждане на сторените в производството по отмяна разноски е своевременно заявено, като страната е представила и списък по чл. 80 ГПК. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна – Прокуратура на Република България, с изразено становище за недопустимост на молбата, а по същество – за нейната неоснователност. Счита, че Прокуратурата не е дала повод за завеждане на делото, какъвто е самото поведение на дружеството и неизпълнение на задълженията му по § 11 ПЗР на ТЗ (обн. ДВ бр. 88/23.10.2018 г.), поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Твърди, че молителят не е представил доказателства за действително извършено плащане на адвокатското възнаграждение по представения списък по чл. 80 ГПК. В условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за допълване в частта за разноските на постановеното по делото решение е подадена в законоустановения едномесечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. С решение № 9 от 07.06.2023 г. по т. д. № 374/2023 г. настоящият състав на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК е отменил влязлото в сила решение № 1356 от 02.12.2022 г. по т. д. № 811/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-9 с-в като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В случая Върховният касационен съд не е действал като редовна инстанция, а извънинстанционно. Решението, с което е уважена молбата за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебният спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303 ГПК. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес, които са неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 ГПК, поради което и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 ГПК – в този смисъл т. 4 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Т. е., независимо от уважаване на молбата за отмяна, разноски в това производство не се присъждат от ВКС, тъй като те са обвързани от правния резултат от спора. След като ВКС не действа като редовна инстанция в производството по отмяна, чл. 81 ГПК е неприложим за направените в производството по чл. 303 и сл. ГПК разноски. По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение