Определение № 172 от 08.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11316/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) 2021 - 2027 г. срещу Решение № 6825 от 29.07.2025 г. по адм. дело № 2712/2024 г. на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на „Херку Експорт“ ЕООД е отменено Решение № РД-02-16-880 от 18.11.2024 г. на ръководителя на УО на ПКИП 2021–2027 г. за прекратяване на производството по проектно предложение рег. № BG16RFPR001-1.001-0290 на „Херку Експорт“ ЕООД и преписката е изпратена на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се сочат касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател излага подробно фактите по делото и оспорва изводите на съда като неправилни. Поддържа аргументите, изложени в оспорения административен акт. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът – „Херку Експорт“ ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения по релевираните от касатора доводи. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Предмет на обжалване пред административния съд е Решение № РД-02-16-880 от 18.11.2024 г. на ръководителя на УО на ПКИП 2021-2027 г., с което на основание чл. 34, ал. 4, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) е прекратено производството по отношение на кандидата „Херку Експорт“ ЕООД с проектно предложение рег. № BG16RFPR001-1.001-0290 по процедура № BG16RFPR001-1.001 „Разработване на иновации в предприятията”. В производство по чл. 145 и сл. АПК съдът е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и с обжалваното решение го е отменил. Отчитайки, че административният акт е издаден на основание чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ, Върховният административен съд приема, че производството по оспорването му е следвало да бъде проведено по реда на чл. 197 и сл. АПК, който е приложимият ред съгласно чл. 27, ал. 4, изр. 2 ЗУСЕФСУ – Определение № 4796 от 12.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3741/2025 г., 5-членен с-в, Определение № 9231 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8890/2025 г., VII о. и Определение № 12475 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9355/2025 г., VII о. Съгласно чл. 27, ал. 4, изр. 2 ЗУСЕФСУ в случай на прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2 от същия закон решението може да се оспорва в едноседмичен срок от съобщаването по реда на глава десета, раздел IV от АПК. Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва от страните в административното производство. Издалият акта орган е решаващ орган в административното производство, а не страна. Липсата на качеството на страна в административното производство прави касационния жалбоподател лице без процесуална легитимация. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г. Фактът, че първоинстанционният съд неправилно е разгледал жалбата срещу акта за прекратяване по реда на чл. 145 и сл. АПК вместо по реда на чл. 197 и сл. АПК не променя този извод. Решение № 6825 от 29.07.2025 г. по адм. дело № 2712/2024 г. на Административен съд – Пловдив има характер на определение по чл. 200, ал. 1 АПК и административният орган не притежава активна процесуална легитимация да го обжалва – в този смисъл Определение № 3529 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13547/2020 г., VII о. По горните съображения настоящият съдебен състав следва да отмени дадения ход на делото по същество, да остави без разглеждане касационната жалба и да прекрати производството по делото. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно. Същото е напълно бланкетно. Същевременно претендираният размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената защита – писмен отговор по касационната жалба и явяване в открито съдебно заседание. Претенцията на ответника за пътни разходи е неоснователна, тъй като: 1. пътните разходи не съставляват разноски по производството (в този смисъл Определение № 13808 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13698/2010 г., VII о., Определение № 9937 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16165/2013 г., VII о., Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 8580 от 14.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11612/2022 г., I о., Определение № 10571 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7863/2023 г., IV о.) и 2. не са представени доказателства за извършването им. Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение