Определение № 50215 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3393/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. № 14373/28.06.2022 г. (с дата на пощенското клеймо 21.06.2022 г.), подадена от „Турист Инвест-2000“ ЕООД, чрез адвокат С. М., срещу определение № 1521 от 8.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1563/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е прекратено производството по делото, като образувано по процесуално недопустима жалба. Софийският апелативен съд е изложил, че делото пред него е образувано по частна жалба вх. № 932/31.01.2022 г. на „Турист Инвест-2000“ ЕООД срещу разпореждане от 17.12.2021 г. по гр. д. № 1340/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за поправка на протокол от открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2021 г. САС е визирал, че съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Приел е, че определението на съда по чл. 151, ал. 4 ГПК, с което същият се произнася по искането на участниците в процеса за поправки и допълване на протокола, не е преграждащо за развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не препятства развитието на производството, нито неговото обжалване е изрично предвидено в процесуалния закон. Предвид необжалваемостта на определението, с което се допуска или отказва поправката или допълването на протокола от съдебното заседание, не подлежи на обжалване и определението, с което се оставя без разглеждане молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК. За да направи този извод, САС е съобразил и цитирана от него практика на ВКС. В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй като предмет на частната жалба вх. № 932/31.01.2022 г. не е акт по чл. 151, ал. 4 ГПК, както е приел САС, а оставянето без разглеждане, като просрочена, на молбата на „Турист Инвест-2000“ ЕООД по чл. 151, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят намира цитираната в определението съдебна практика за неотносима. От насрещната страна не е постъпил отговор на частната жалба. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, същата е неоснователна. В случая Софийски апелативен съд правилно е определил предмета на делото пред него, а именно, че се обжалва разпореждане на Окръжен съд – Благоевград от 17.12.2021 г. по гр. д. № 1340/2020 г., с което е отказано разглеждане на молба на „Турист Инвест-2000“ ЕООД за поправка и допълване на протокола от открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2021 г. Не отговаря на действителността твърдяното в частната жалба, че САС се е произнесъл по частна жалба срещу определение по чл. 151, ал. 4 ГПК, с което е взето отношение по същество по искането за поправка и допълване на съдебния протокол. Настоящият съдебен състав напълно споделя визираната в атакувания пред него акт практика на ВКС, съгласно която както определението по чл. 151, ал. 4 ГПК (независимо дали с него се допуска или отказва поправката или допълването на съдебния протокол), така и разпореждането, с което молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК се оставя без разглеждане или се връща като просрочена, не подлежат на обжалване с частна жалба. Аргументите за това са, че самият протокол като съдържание е необжалваем, а и възможност за обжалване на разпореждането за оставяне без разглеждане/връщане на молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК като просрочена не е предвидена в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. Горното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,