Определение № 10761 от 03.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8966/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на адвокат П. Йотов, в качеството на пълномощник на М. А. Д. срещу определение № 22252 от 27.06.2025 г. по адм. дело № 928/2025 г. на Административен съд - София-град (АССГ). С обжалваното определение съдът е изменил определение № 12174 от 08.04.2025 г. по адм. дело № 928/2025 г. на АССГ в частта за разноските, като вместо възложените с определението разноски на Столична община, район "Красна поляна" в полза на адвокат П. Йотов е осъдил Столична община да заплати на адвокат П. Йотов сумата 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) и е оставил без уважение молбата, подадена на 30.05.2025 г. от адвокат Йотов, в качеството на процесуален представител на М. Д., с искане определение № 12174 от 08.04.2025 г., постановено по адм. дело № 928/2025 г. по описа на АССГ да бъде изменено като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, при неправилна интерпретация на фактическите обстоятелства по спора, довели и до необоснованост на съдебния акт. Излага доводи, че съдът неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА е присъдил разноски в полза на страната в размер под определения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Сочи, че административният орган не е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в съдебно заседание или преди това с нарочна молба, поради което е пропуснат преклузивният срок за възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Счита, че съдът не е отчел правилно фактическата и правна сложност на делото и необосновано е присъдил адвокатско възнаграждение, което е два пъти по-ниско от посочения минимум в наредбата. При тези доводи иска да се измени обжалваното определение като му се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 800лв., съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото. Ответникът по частната жалба - Столична община, район "Красна поляна", чрез процесуалния си представител, в писмен отговор възразява срещу частната жалба и иска да се остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като правилото на чл. 38, ал. 2 от закона регламентира, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 38, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съдът неправилно е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на адвокат Йотов при условията на чл. 38, ал. 1 ,т. 2 ЗА в размер на 400лв, представляващо адвокатско възнаграждение под определения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. По заявения спорен предмет с жалбата - мълчалив отказ на ответната страна да представи в срок търсената информация по реда на Закона за достъп до обществена информация, съдът се е произнесъл в закрито заседание с определение № 12174 от 08.04.2025 г. Съдът е прекратил производство по делото поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защита, т. к. ответникът е предоставил с изричен акт изисканата обществена информация от заявителя. По аргумент на противното от чл. 143, ал. 3 АПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действие в хода на делото – в случая поради издаване на изричен благоприятстващ акт, делото е прекратено, на жалбоподателя се дължат направените разноски в съдебното производство. Ето защо съдът неправилно е отхвърлил искането на процесуалния представител на жалбоподателя да му се заплатят направените разноски по делото за предоставяне на правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1 ,т. 2 ЗА. При тези обстоятелства съдът е следвало да определи възнаграждение в размер не по-нисък от определения минимум съгласно чл. 9 във вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлено искането по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК на адв. П. Йотов и се измени определение № 12174 от 08.04.2025 г. постановено по адм. д. № 982/2025 г. по описа на АССГ като се осъди Столична община да заплати на адв. П. Йотов още 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Обжалваното определение в останалата част като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,