Решение № 183 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8360/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д., от гр. Елхово, област Ямбол против решение №859/06.06.2025 г. по адм. дело № 165/2025 г. на Административен съд – Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 405а от Кодекса на труда (КТ), §1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – Ямбол, чрез юрисконсулт Дачева изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, в който моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение №859/06.06.2025 г. по адм. дело № 165/2025 г. Административен съд – Ямбол е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. Г. Д., от гр. Елхово срещу писмо изх. № 25018308/18.03.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ямбол, в което е обективиран отказ за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Община Елхово и жалбоподателя за периода 01.09.2023 г. – 31.07.2024 г. По делото е установено, че по заявление вх. № 94-3-1310/22.08.2023 г. е сключено тристранно споразумение № ЗЛП-308/24.07.2024 г. между кмета на Община Елхово (доставчик на лична помощ), Д. Г. Д. (асистент) и И. Г. Д. (ползвател), за срок от 01.08.2024 г. до 30.06.2028 г., 168 часа месечно, за предоставяне и ползване на лична помощ. Въз основа на споразумението е сключен трудов договор № 74/29.07.2024 г. между Община Елхово и Д. Г. Д.(работник), считано от 01.08.2024 г. Жалбоподателят твърди, че за кмета е възникнало задължение да сключи трудов договор с него още с подаване на заявлението, а не въз основа на постановените съдебни решения по отмяната на фингирания мълчаливия отказ, предхождащи настоящото производство. Посочва, че е предоставял работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ за периода от 01.09.2023 г. до 31.07.2024 г., поради което съществуването на трудовото правоотношение следва да бъде обявено с постановление по реда на чл. 405а КТ. Съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗЛП и чл. 3а, ал. 1 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ (Наредба № РД-07-7/28.06.2019 г.), в 7-дневен срок от сключването на тристранното споразумение, доставчикът на лична помощ сключва трудов договор с асистента по образец Приложение № 3 към чл. 3, ал. 8 от Наредба № РД-07-7/28.06.2019 г., с който се определят страните, мястото на работа, времетраенето му, характерът на работата, датата на сключването му и началото на неговото изпълнение, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на работния ден, размерът на основния платен годишен отпуск, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор, както и други права и задължения, доколкото не противоречат на разпоредбите на Кодекса на труда. Изпълнението на задълженията по трудовия договор на асистента започва от 1-во число на месеца, следващ месеца на сключване на договора, а на асистент- заместника от датата, определена в договора за начало на неговото изпълнение. За периода от 01.09.2023 г. до 31.07.2024 г. между Община Елхово и Д. Г. Д. не е имало сключено тристранно споразумение въз основа на подаденото заявление с вх. № 94-3-1310 от 22.08.2023 г., не е бил сключен и трудов договор. Твърденията за престиран труд от жалбоподателя като личен асистент на неговия брат не се е осъществявало на договорно основание. За да възникне такова е било необходимо сключване на споразумение и последващо подписване на трудов договор. Въз основа на споразумението се предоставят отчетите за предоставената лична помощ и се заплащат отработените часове на асистента по процедурата, предвидена в чл.10 от Наредба № РД-07-7/28.06.2019 г., която изисква и проверка за съответствие с план-графика. Предвид липсата на тристранно споразумение за процесния период, обосновано административният съд е приел, че няма договаряне по основните елементи на трудовото правоотношение, свързани с предоставянето на работната сила: място на работа, длъжността и характера на работата, начало на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, с оглед на което твърдяната за изпълнявана работа от Д. Г. Д. като личен асистент е без възлагане. Изводите на първоинстанционния съд, че Дирекция “Инспекция по труда“-Ямбол законосъобразно е приела, че между жалбоподателя - Д. Г. Д. и Община Елхово през периода от 01.09.2023 г. до 31.07.2024 г. не е съществувало договорно отношение, за да бъде обявено то за трудово, съответно не са налице предпоставките на чл. 405а, ал. 1 от КТ за издаване на постановление за обявяване съществуването на трудовото правоотношение са правилни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд