Определение № 1918 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 942/2025 г.

Производството е по чл. 133, ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на определение № 178/21.01.2025 г., постановено по адм. дело № 44/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Върховния административен съд за определяне на друг равен по степен административен съд, който да го разгледа. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени обстоятелствата по делото, приема следното: Производството по адм. дело № 44/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен е образувано по искова молба, подадена от Л. П. Б., понастоящем в Затвора [населено място], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН в периода м. юли 2022 г. – 30.12.2024 г. С последователни определения всички съдии от състава на Административен съд – Сливен са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Предвид обстоятелството, че компетентният съд не може да разгледа делото, поради невъзможност за формиране на предвидения в АПК състав, делото е изпратено на Върховният административен съд, който да го изпрати за разглеждане на друг равен по степен административен съд. Доколкото направените отводи не подлежат на съдебен контрол в производството по чл. 133, ал. 6 АПК, тричленният състав на ВАС, трето отделение, не може да върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Но счита за необходимо да отбележи, че изложените в отводите мотиви не могат да се подведат по нормата на чл. 22, ал. 1 ГПК. Основание в безпристрастието на съдията може да се появи, ако той е разгледал вече предявен иск със същия предмет и основание /обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие на ответника/, между същите страни и за същия период. Преценката за наличие на бездействие на администрацията на затвора – [населено място] в хода на други административни дела не може да бъде основание за отвод, още повече при невъзможността да се съпоставят периодите на твърдяното бездействие. Разбираемо е натрупването на дела със сходен предмет в съдебните райони, в които има разположени затвори. Но това не може да става повод за неоснователно препращане на дела на съседни съдилища. И още по-малко - за липса на своевременна съдебна защита на ищците, което граничи с отказ от правосъдие. С оглед отводите на съдиите от състава на Административен съд – Сливен, е налице невъзможност да се формира съдебен състав, който да разгледа посочената искова молба. Констатираната невъзможност да се формира съдебен състав в Административен съд – Сливен може да се преодолее освен по реда на чл. 133, ал. 6 АПК, какъвто е предприет с въпросното определение, и чрез прилагане на реда по чл. 227, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) чрез командироване на съдии от състава на друг административен съд за разглеждане на делото до приключването му на съответната инстанция. В правомощията на Върховния административен съд е да прецени, коя от двете законоустановени процедури за преодоляване на тази невъзможност следва да се приложи. Във връзка с горното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява като целесъобразен за приложение реда по чл. 227, ал. 3 ЗСВ. Поради това определението на АС - Сливен следва да се отмени в частта, с която е прекратено производството по делото и същото следва да се изпрати на председателя на Административен съд – Сливен, доколкото лицето се намира в обхвата на неговата териториална компетентност, за изпълнение на процедурата по чл. 227, ал. 3 ЗСВ. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,