Определение № 214 от 04.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 166/2012 г.

Подадена е молба от [фирма], [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 99 от 21.04.2012 г. в частта относно разноските, като в полза на търговското дружество бъде присъдена сумата 500 лв. - заплатен адвокатски хонорар. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. Към представения по делото писмен отговор на [фирма], [населено място] е приложен договор за правна защита и съдействие от 21.01.2012 г. /без номер/, в който е посочено, че е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д. П. П. „за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в представителство на [фирма] пред ВКС, вкл. подписване и подаване на възражения” в размер на сумата 500 лв. Доколкото обаче в договора не е посочен нито номерът на конкретното дело, нито какъв е предметът и страните по същото, не може да се приеме, че така уговореното възнаграждение е за осъществената процесуална защита /депозиран отговор по чл. 276 ГПК/ именно за настоящото ч. т. д. № 166/2012 г. Поради това, искането за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение