Определение № 10286 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на главния архитект на Столична община и на кмета на Столична община, против определение № 10749 от 27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2351/2025 г. по описа на Административен съд София- град и против определение № 9536 от 19.03.2025г. по същото дело. Жалбоподателите поддържат, че определението 27.03.2025г. е неправилно, тъй като разпоредбите на чл. 197 и сл. АПК са неприложими, а определението от 19.03.2025г. е незаконосъобразно, като постановено по жалба на страна, която не е активно легитимиран ада оспори заповед № САГ25-РА50-13/20.01.2025г. на главния архитект на Столична община. Моли посочените съдебни актове да бъдат отменени, а делото да бъде върнато на административния съд за разглеждане по общия ред. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба против определение № 10749 от 27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2351/2025 г. по описа на Административен съд София- град е допустима като подадена в срок и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определението на Административен съд София- град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Съдебният акт е издаден в производство по чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 4 АПК и с него е оставена без разглеждане частната жалба на главния архитект на Столична община и на кмета на Столична община против определение № 9536/ 19.03.2025г. по същото дело, с което е отменена заповед № САГ25-РА50-13/20.01.2025г. на главния архитект на Столична община за прекратяване, на основание чл. 56, ал. 1 АПК, производството по проект за изменение на ПУП- ПРЗ, допуснат служебно със заповеди на главния архитект на Столична община, в частта относно УПИ V-1074; УПИ VIII-1086 и ПИ с идентификатори 68134.619.1074 и 68134.619.1086, кв. 14, [жк], район Подуяне и преписката е изпратена за ново произнасяне. Съдебният състав приема, че частната жалба е недопустима, тъй като определението от 19.03.2025г. е постановено в производство по чл. 197 и сл. АПК и не подлежи на оспорване от решаващия административен орган. Крайният извод на административния съд е правилен и следва бъде споделен. Законосъобразно е прието, че главният архитект на Столична община и кметът на Столична община не са легитимирани да обжалват определение № 9536/ 19.03.2025г. по адм. дело 2351/ 2025г. на АССГ. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 във връзка с чл. 197 АПК определението на административния съд, с което се отменя отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане, респ. се отменя акт за прекратяване на административно производство (чл. 56, ал. 4 АПК) може да се обжалва с частна жалба единствено от страните, участващи в административното производство. Административният орган, пред който се развива производството няма качеството на страна, тъй като е решаващ орган. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК главният архитект на Столична община няма право да оспори определението, с което издадената от него заповед за прекратяване на административното производство е отменена и преписката е върната за произнасяне. По тези съображения подадената от този орган частна жалба е недопустима. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по т. дело № 10/2019 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Горните изводи се отнасят и за кмета на Столична община, тъй като заповедта за прекратяване на административното производство е издадена в служебна процедура по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, допусната от главния архитект на Столична община, на когото компетентният орган кметът на Столична община (чл. 135, ал. 1 ЗУТ) делегира изрични правомощия. Независимо от делегацията делегиращият орган не са лишава от своята компетентност и може сам да издаде акт в хипотезата на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, съответно да прекрати образуваното на това основание административно производство. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по т. дело № 4/ 2002г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира, че не са налице основания за отмяна на определение № 10749/ 27.03.2025г. по адм. дело № 2351/ 2025г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от главния архитект на Столична община и от кмета на Столична община против определение № 9536/ 19.03.2025г. по същото дело. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,