Определение № 5835 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4580/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Г. М. от гр. Русе срещу Определение №808 от 19.03.2026 г. на Административен съд - Русе по административно дело №186/2026 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. срещу мълчалив отказ на началника на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Русе да предостави данни по негова Молба, вх. №108500-3742 от 20.02.2026 г. и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател - Б. Г. М., счита обжалваното определение за неправилно. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че има издадено удостоверение, като последното не е представено по делото. Липсват доказателства за съобщаване на жалбоподателя за издаване на исканото удостоверение. Намира, че искането му не е за издаване на удостоверение, а за конкретни документи и доказателства. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на съда за продължаване на съдебното производство. Ответникът по частната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Русе изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е посочил, че не е налице мълчалив отказ по подадената от М. молба, тъй като същата е уважена и в срок е извършена административната услуга чрез издаденото Удостоверение №3724 от 23.02.2026 г. Въз основа на така установеното, първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването и е прекратил производството на основание чл. 159, т. 4 АПК. Определението е правилно като краен резултат. От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява следното: На 22.02.2026 г. Б. Г. М. е подал до началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, Молба, вх. №108500-3742 с искане да бъде изготвен пълен списък на издадените срещу него наказателни постановления, електронни фишове и фишове, номер и дата на издаване на всеки акт, дата и начин на връчване на всеки акт, копие от доказателствата за връчване, дата навлизане в сила на всеки акт ина изпращане на съответния акт за принудително събиране. В противоречие с твърденията на жалбоподателя, в първоинстанционното производство е представено Удостоверение №3724 от 23.02.2026 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе. В посоченото удостоверение се съдържат исканите от лицето данни. В 45 пункта са посочени издадените заповеди, НП и фишове по отношение на жалбоподателя, като някои от тях не са издадени от ОДМВР – Русе. Ако заявителят намира, че липсват данни или доказателства в издадено удостоверение (доколкото искането в посочената молба е направено общо), може да подаде ново искане с конкретизация за исканата услуга и до компетентния орган. В компетенциите на органа е да избере формата под която ще предостави исканата информация. Жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство е подадена след издаване на посоченото удостоверение и не е формиран мълчалив отказ. Липсва годен предмет на съдебен контрол, а оттам и абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, което е основание за неговото прекратяване, на основание чл. 159, т.1 АПК. По изложените съображения, определението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски е неоснователно, тъй като административният орган с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като не е съобщил на М. за издаденото удостоверение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение