Решение № 17509 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3019/2018 г.

Решение № 17509 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3019/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионален исторически музей – Бургас (РИМ – Бургас), чрез пълномощник по делото адв. Б. Вавова, против решение № 2290 от 29.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1618/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС–Бургас). Касаторът навежда доводи за неправилност и недопустимост на оспореното съдебно решение – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Счита, че в случая не е налице правен интерес за оспорващите да сезират съда с жалбата, с която е инициирано първоинстанционното съдебно производство. На следващо място поддържа и липса на формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който да съставлява годен предмет на обжалване, поради което жалбата пред АС–Бургас се явява процесуално недопустима. По изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяването на ново, с което сезиралата съда жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски. Ответните страни: Гражданско дружество "Бургас през вековете", И. Джендов, Т. Тодоров и Ф. Дянков, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не заявяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, с доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Аргументира становище за незаконосъобразност на извода на съда, че е налице формиран мълчалив отказ на директора на РИМ – Бургас по отправеното от Гражданско дружество "Бургас през вековете" заявление за достъп до обществена информация. Като не е взел предвид и обсъдил всички относими материали по делото, съдът е формирал неправилен извод, който следва да бъде коригиран съобразно правилото на чл. 58, ал. 3 от АПК. Налице е постановен изричен административен акт, който не е бил обсъден от съда. Поради това, като е счел, че е налице мълчалив отказ по ЗДОИ и е отменил същия на основание чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), без да се произнесе по действителния предмет на оспорването, първоинстанционният състав е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане, с оглед постановения изричен акт на сезирания административен орган. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доказателствата по делото във връзка с наведените от касатора отменителни основания, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и по съображения, различни от релевираните в касационната жалба. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчалив отказ на директора на РИМ – Бургас за предоставяне на достъп до обществена информация, поискана от Гражданско дружество "България през вековете" със заявление вх. № РД 30-8-183/23.05.2017 г., представляваща списък/справка на регистрираните археологически обекти до 01.05.2017 г. на територията на област Бургас, като е върнал административната преписка на директора на РИМ – Бургас за произнасяне с изричен акт по заявлението, за което е определил 14-дневен срок. Настоящият касационен състав, като извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира същото за недопустимо, като доводите за това са следните: Изводът на съда за формиран мълчалив отказ по заявление вх. № РД 30-8-183/23.05.2017 г. на Гражданско дружество "България през вековете" за достъп до обществена информация е незаконосъобразен и необоснован. По несъмнен начин от съдържащите се в административната преписка доказателства се установява, че във връзка с процесното заявление вх. № РД 30-8-183/23.05.2017 г. за достъп до обществена информация (л. 22) сезираният административен орган е изготвил изричен писмен отговор изх. № РД-30-8-183/23.05.2017 г. (л. 21), с който уведомява заявителите, че редът за предоставяне на търсената информация е този по чл. 16 от Наредба № Н-2 от 6 април 2011 г. за създаване, поддържане и предоставяне на информацията от автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България" (Наредбата). В отговора административният орган изрично сочи, че едва след изпълнение на предвидените в чл. 16 от Наредбата изисквания за предоставяне на съответните документи, поисканата информация би могла да бъде предоставена. Макар по делото да липсват данни относно точната дата и начина на получаване от заявителите на така изготвения отговор на директора на РИМ – Бургас (изх. № РД-30-8-183/23.05.2017 г.), категоричен извод за това, че същите са се запознали със съдържанието на отговора в периода между 23.05.2017 г. и 30.05.2017 г. може да бъде изведен въз основа изричното признание, направено с последващото заявление за достъп до обществена информация вх. № РД 30-8-183/30.05.2017 г., подадено от управляващия съдружник в Гражданско дружество "България през вековете" Т. Тодоров, което гласи: "Относно мое заявление за достъп до обществена информация от 23.05.2017 Вх № РД 30-8-183/23.05.2017, получих писмо от Вас. Тъй като не е отбелязано, отказвате ли да получа исканата информация, мисля, че става въпрос за уточнително искане. " Приемайки, че административният орган е поискал от него допълнителни уточнения относно отправеното искане, със заявлението си от 30.05.2017 г. Т. Тодоров е формулирал питане до административния орган за това, какви конкретни уточнения по предмета на исканата информация се налага да бъдат направени от заявителите. Следва да се отбележи, че в кориците на делото като част от приложената административна преписка се съдържа още един пряко относим към предмета на спора документ, който не е бил обсъден от първоинстанционния съд – писмо изх. № РД-39-8-183/12.06.2017 г. на директора на РИМ – Бургас (л. 16). Видно от титула и съдържанието на писмото, същото е изготвено в отговор на подаденото от Т. Тодоров заявление с вх. № РД 30-8-183/30.05.2017 г. Няма данни кога и дали това писмо е било връчено на посочения в него адресат. При тези обстоятелства, следва да бъде отхвърлена хипотезата на формиран в настоящия случай мълчалив отказ на директора на РИМ – Бургас по отправеното до него заявление за достъп до обществена информация, съставляваща списък/справка на регистрираните археологически обекти до 01.05.2017 г. на територията на област Бургас. Налични по делото са два писмени акта, изходящи от сезирания със заявлението административен орган, които са били издадени след постъпване на процесното заявление в деловодството на РИМ - Бургас. Тези писмени доказателства не са били взети предвид и надлежно обсъдени от проверяващия съд съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 144, вр. чл. 58, ал. 3 АПК, макар и двете да съставляват по своето съдържание отказ за предоставяне на поисканата информация по причина на съществуващ друг, специален спрямо ЗДОИ ред за търсене, получаване и разпространяване на въпросната информация. Съгласно правилото на чл. 58, ал. 3 от АПК, когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. В случая, налице са данни, че в законоустановения срок (на заявлението от 23.05.2017 г. е отговорено с писмо от същата дата, а на това от 30.05.2017 г. – с писмо от 12.06.2017 г.) задълженият субект се е произнесъл с изричен писмен акт по заявлението, поради което правният интерес на заявителите от оспорване на мълчалив отказ следва да се счита за невъзникнал или съответно отпаднал (в случай, че се установи съобщаване на акта от 12.06.2017 г. след датата на сезиране на съда, която е 20.06.2017 г.). И в двата случая необоснован и незаконосъобразен се явява изводът за формиран мълчалив орган от страна на задължения субект – директора на РИМ – Бургас. Конкретно съдът е следвало да изясни въпроса – при наличие на постановени два изрични акта от административния орган с характер на отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, кой от тях съставлява предмет на оспорване с жалбата, формулирана първоначално като такава срещу мълчалив отказ. В тази връзка съдът е следвало да разгледа и обсъди писмото от 12.06.2017 г., чието съдържание безусловно сочи на произнасяне от компетентния орган с акт в писмена форма, в който е обективирано волеизявление за отказ от предоставяне на достъп до търсената информация с аргумент за наличие на обстоятелството по чл. 4, ал. 1 ЗДОИ – друг специален ред за достъп до конкретната информация. Като не е сторил това, а е пропуснал да обсъди всички приложени по делото и относими към предмета на спора материали, с което е компрометирал точното и обективно изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на ответната страна по жалбата, като същевременно се е произнесъл по несъществуващ предмет – мълчалив отказ. В случая решаващият състав на АС – Бургас, вместо да разгледа последвалите изрични писмени актове на директора на РИМ – Бургас от 23.05.2017 г. и 12.06.2017 г., е обсъждал и отменил мълчалив отказ, какъвто не е бил налице към момента на иницииране на съдебното производство с жалбата от 20.06.2017 г. Мълчаливият отказ е отменен на формално основание, тъй като ЗДОИ въвежда императивно изискване за задължения субект да се произнесе с акт в писмена форма. Следователно като е счел, че е налице мълчалив отказ за достъп до обществена информация по заявление вх. № РД 30-8-183/23.05.2017 г. и е върнал преписката на задължения субект за произнасяне с изричен акт в 14-дневен срок, първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на оспорването, поради което е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да разгледа административните актове с характер на изричен отказ за достъп до обществена информация, да събере доказателства относно тяхното съобщаване на заявителите и с оглед на изложените в тях фактически и правни основания за постановяването им, както и с оглед на направените от жалбоподателите уточнения относно конкретния предмет на оспорването, да направи извод за законосъобразност респ. незаконосъобразност на обжалвания/те акт/ове, в съответствие с чл. 168, ал. 1, вр. чл. 144 АПК. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, компетентен да се произнесе по сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски е първоинстанционният съд с постановения при новото разглеждане на делото съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, пето отделение,