Определение № 60298 от 10.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2290/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК /във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК/. Образувано е по частната жалба (с вх. № 75596 от 23.Х.2020 г.) на С. В. С. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 11951 на Софийския апелативен съд, ГК, ХІІ-и с-в, от 7.Х.2020 г., постановено по гр. дело № 244/2020 г., с което е било оставено без уважение искането му (с вх. № 3712/15.VІ.2020 г.) по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК за изменение не постановеното по същото дело въззивно решение № 11555/16.VІІ.2020 г. в частта му за разноските: досежно осъждането на С. – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на ответното по преките му искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ сума в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща изплатен хонорар да един адвокат на търговеца от САК /с вкл. ДДС/. Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното определение на въззивния съд, частният жалбоподател С. В. С. претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на молбата му с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК от настоящата инстанция, с който присъденият в полза на застрахователя адвокатски хонорар да бъдел намален до законоустановения минимум. Двамата ответници по частната жалба - застрахователното дружество „Бул Инс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, както и конституираният в процеса като трето лице-негов помагач З. Анд. Ш. от [населено място] /пряк делинквент/, не са ангажирали свои становища по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното определение на въззивния съд по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, развило се вкл. и по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, настоящата частна жалба на С. В. С. от [населено място] ще следва за се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. В мотивите към атакуваното определение по чл. 248 ГПК съставът на САС е могъл да констатира, че въззивното производство е било образувано по жалби на ищеца /настоящ частен жалбоподател и третото лице-помагач на застрахователя, явяващо се пряк делинквент. При последвалото отхвърляне и на двете въззивни жалби, ответното по преките искове на С. застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-София е имало право на разноски, направени за производството пред въззивната инстанция. Тези решаващи правни изводи на въззивната инстанция в производството по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК са правилни /законосъобразни и обосновани/ и затова ще следва да бъдат споделени. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение /редакция към 15.V.2010 г./, „за изготвяне на отговор по въззивна жалба без процесуално представителство“, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на ѕ от това по чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата Наредба. При материален интерес между 10 000 лв. и 100 000 лв., който в случая е бил за 50 319.93 лв., както и предвид конкретния изход на делото пред САС, това означава, че минималният адвокатски хонорар, дължим в полза за застрахователя, съразмерно на уважените части от водените срещу него преки искове за имуществени и неимуществени вреди, както и за мораторна лихва, следва да е в размер на 1 308.49 лв., докато реално му е бил присъден поисканият такъв хонорар със Списъка по чл. 80 ГПК в размер на 1 200 лв. - или със 108.49 лв. (сто и осем лева и четиридесет и девет стотинки) по-малко от законоустановения минимум. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение