Определение № 6250 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5578/2026 г.

Производството е по чл.229 - чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Кубрат, подадена чрез пълномощник адв. Н. Йорданова. Жалбата е срещу определение №708 от 21.04.2026г., постановено от Административен съд - Разград по адм. д. №195/2026г. С частната жалба са релевирани доводи за нищожност, при евентуалност - неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.1 и т.3 вр. чл.236 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното определение и и връщане на делото на друг състав на Административен съд - Разград за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Областен управител на Област Разград, редовно уведомен по реда на чл.232 от АПК, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение състав на Административен съд - Разград е оставил без разглеждане жалбата на кмета на община Кубрат против заповед №АК-03-1 от 17.04.2026 г. на Областния управител на област Разград, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат административният съд се е позовал на чл.159, т.4 от АПК и е приел, че кметът няма правен интерес от оспорване, тъй като актът на областния управител не засяга пряко и непосредствено интересите на кмета като административен орган. В тази насока съдът се е позовал на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и се е мотивирал с това, че съдебните производства по АПК са предназначени да решават спорове между частноправни субекти и администрацията, а не между административните органи. Обжалваното определение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви. От данните по делото се установява, че със заповед № 200 от 30.04.2026 г. на кмета на Община - Кубрат по реда на чл. 8, ал. 2, изр. 1 от Изборния кодекс (ИК) са образувани 5 броя избирателни секции за гласуване с подвижна избирателна кутия на територията на община Кубрат за произвеждане на избори за народни представители на 19 април 2026 г. и са утвърдени тяхната номерация, обхват и адрес. Тази заповед е била оспорена от Политическа партия (ПП) „Възраждане“ пред Областен управител на Област Разград, който я е отменил със заповед №АК-03-1 от 17.04.2026 г. - на основание чл. 32, ал. 1, чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА), във вр. с чл. 8, ал. 4 от ИК. При така установеното от фактическа страна с обжалваното определение административният съд неправилно е приел, че кметът на Община – Кубрат няма правен интерес от оспорване заповедта на областния управител, предвид следното: Според относимата разпоредба на чл. 8, ал. 4 от ИК заповедта на кмета по чл. 8, ал. 2 от ИК може да се оспорва от заинтересованите лица в тридневен срок от обявяването й пред областния управител, който се произнася в тридневен срок с решение, което се обявява публично. Решението на областния управител може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред съответния административен съд. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в тридневен срок от постъпването й с призоваване на заинтересованите страни. Обжалването не спира изпълнението. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване. В разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ИК не е посочено кои лица могат са оспорят решението на областния управител. Но доколкото последният при оспорването упражнява правомощия по чл. 32 от ЗА и чл. 45, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), то са приложими именно тези разпоредби. В практиката си по тях Върховният административен съд неведнъж е посочвал, че компетентността на областния управител да упражнява административен контрол по отношение на актовете на кмет на община произтича от изрична разпоредба на специален закон и се различава от тази на йерархически административен контрол, упражняван от по-горестоящия административен орган, уредена в Глава шеста на АПК. В общата хипотеза горестоящият административен орган има правомощието да се произнася не само по законосъобразността, но и по целесъобразността на оспорения пред него административен акт. В приложимата специална хипотеза, областният управител е компетентен да се произнася само по законосъобразността на актовете на кмета на общината. След отмяната на акта областният управител няма правомощие да решава въпроса по същество, като замести кмета на общината. Съпоставени разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и тези на ЗА, ЗМСМА и ИК, уреждащи упражняването на административен контрол, са в съотношение общ към специален закон. При приложението им приоритет имат нормите на специалните закони, а общия се прилага доколкото липсва специална уредба. Правото на кмета да обжалва неблагоприятния за него акт на областния управител, с който е отменена негова заповед, следва пряко от разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗА, която предвижда изрична възможност за обжалване на заповедите на областния управител. Кметът на общината, при упражняване на правомощията си като административен орган действа като орган на власт, а не като представител на интересите на общината и осъществява конституционното си и законово задължение за точното и еднакво изпълнение на законите и останалите нормативни актове. С оглед на това за него винаги е налице правен интерес от обжалване на заповедта на областния управител, с която е отменен негов административен акт. В този смисъл определение № 947 от 29.01.2016 г. по адм. д. № 655/2016 г. на ВАС, I отд., определение № 9416 от 27.06.2011 г. по адм. д. № 7780/2011 г. на ВАС, IV-то отд., определение № 5644 от 25.04.2014 г. по адм. д. № 2327/2014 г. на ВАС, VIII отд. Предвид изложеното кметът на Община – Кубрат е имал правен интерес от оспорване по реда на чл. 8, ал. 4 от ИК на заповед №АК-03-1 от 17.04.2026 г. на Областния управител на област Разград, а изводите за обратното на административния съд са неправилни, тъй като са необосновани и в нарушение на материалния закон. Независимо от изложеното, обжалваното определение е правилно като краен резултат, предвид следното: Както заповед № 200 от 30.04.2026 г. на кмета на Община – Кубрат, така и издадената при оспорването й заповед №АК-03-1 от 17.04.2026 г. на Областния управител на област Разград са с предметен обхват произведените на 19 април 2026 г. избори за народни представители. Към настоящия момент обаче, както и към момента на постановяване на обжалваното определение (21.04.2026г.), изборите за народни представители са проведени. С приключване на изборния ден кметът на Община – Кубрат не би могъл да получат търсената защита. Тя може да се реализира единствено с отмяната на оспорваното решение на областния управител и отхвърляне жалбата на ПП „Възраждане“, респ. действие на заповед № 200 от 30.04.2026 г. на кмета на Община – Кубрат. Тази заповед обаче касае произведените на 19 април 2026 г. избори за народни представители. След тяхното приключване заповедта на кмета не би породила действие. В този смисъл дори да бъде уважена жалбата на кмета, това няма да доведе до действие на неговата заповед № 200 от 30.04.2026 г. Същевременно предвид характера на оспорващия (административен орган), той те би могъл и да претендира евентуални вреди от отмяна (също евентуално) на заповедта на областния управител. Затова кметът на Община – Кубрат вече на това основание няма правен интерес от отмяна на оспорения административен акт. Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба и липсата му предпоставя оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяването на производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК, каквото като краен резултат правилно е постановено с обжалваното определение. Обжалваното определение е постановено от законен съдебен състав от Административен съд – Разград, в кръга на правомощията му по чл. 8, ал. 4 от ИК и чл. 159 от АПК. Затова са неоснователни доводите на частния жалбоподател за нищожност на обжалваното определение. Доводите в частната жалба за отвод на съдията от Административен съд – Разград са неоснователни, тъй като с определение № 583 от 08.04.2026 г. по адм. д. №134/2026 г. делото само е изпратено по подведомственост на Областния управител на Област Разград. С това определение не е изразено становище по съществото на спора, поради което не е било налице основание за отвод на съдията по адм. д. №195/2026г. на Административен съд – Разград. По тези съображения настоящият касационен съдебен състав счете, че обжалваното определение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во, вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,