Определение № 24 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 48/2012 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Й. Р. Й. и М. И. Й., двамата от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 695 от 04.03.2010г. по гр.д. № 5438/2008г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 807 от 17.06.2010г. по гр.д. № 887/2010г. на Варненски окръжен съд. С решенията като краен резултат е отхвърлен иска на молителите против [община] за установяване, че са собственици на недвижим имот ПИ №* по КВС, находящ се в м.”В. й.” в землището на кв. В., [населено място], с площ * кв.м. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Като основание за отмяна молителите се позовават на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК като изтъкват, че производството се е развило без участието на съсобственик на имота, тъй като в мотивите на съдилищата е прието, че имотът представлява държавна собственост съгласно чл.6 ЗС. В отговор на изисканото от съда уточнение на основанието за отмяна те с молба от 01.12.2011г. заявяват, че след приключване на производството през месец август 2011г. са направили проверка в Областна администрация В. и им било отговорено, че имотът попада в масив, който е държавна собственост. Поради това считат, че е налице хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК понеже в производството не е участвала като страна Област с административен център [населено място]. Насрещната страна [община] е представила становище, според което не са налице основания за отмяна на решението, а оплакванията на молителите представляват касационни основания. По молбата е внесена държавна такса. Следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК доколкото молбата е подадена в рамките на тримесечен срок от влизане в сила на решението.Поради изложеното молбата е допустима. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.