Определение № 10785 от 03.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10164/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. И. М., чрез адв. Николов като процесуален представител, срещу определение № 1121 от 03.07.2025 г., постановено по адм. дело № 218/2025 г. по описа на Административен съд - Враца. Излагат се доводи за неправилност на определението поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на община Мездра не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от С. И. М. по повод получено от него писмо с изх. № 9100-7/19.03.2025 г., с което във връзка с твърдения на жалбоподателя за нерегламентирани строителни дейности по направа на входна врата, обслужваща първия жилищен етаж в сграда с идентификатор 32281.501.197.1 в ПИ 32281.501.197, [улица], [населено място], кметът на община Мездра го уведомява за резултатите от извършена проверка от ТО Мездра към Районна прокуратура Враца. В писмото се описват направените при прокурорската проверка констатации, че посочените строително-монтажни работи (СМР) са извършени в периода 1986 г. - 1990 г., на базата на което се посочва, че същите попадат в разпоредбата на § 127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ и като търпим строеж не подлежат на премахване. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане като недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че в случая липсва административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 АПК, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като нито писмо изх. № 9100-7/19.03.2025г. на кмета на община Мездра, нито твърдяното действие (издаването на писмото) и бездействие (непосочването на номер на преписка за установяване на търпимост на строежа), представляват такъв акт. Прави извод, че направените от жалбоподателя искания целят защита на правото му на собственост и установяване на определени факти – наличието или липсата на преписка за търпимост на строежа, което може да се осъществи чрез предвидените в гражданските закони способи за защита – предявяване на иск за собственост пред гражданския съд в зависимост от вида на засегнатото право, като в това производство могат да се събират и доказателства за търпимостта на строежа, каквато в случая жалбоподателят отрича. Приема, че не е налице и искане за защита срещу неоснователни бездействия на ответника община Мездра по чл. 256 АПК, тъй като непосочването на номера на административната преписка в уведомителното писмо не представлява задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт. Според съда необходимата информация за съществуване или не на преписка за търпимост на строежа жалбоподателят може да получи по реда на ЗДОИ от общината, която е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от този закон. Определението е правилно като резултат по следните съображения: Данните по делото сочат, че от жалбоподателя е депозирана жалба до община Мездра за осъществени нерегламентирани строителни дейности по направа на отвор за входна врата, обслужваща първия жилищен етаж в сграда с идентификатор 32281.501.197.1, находяща се в съсобствен имот, т. е. от него е подаден сигнал за извършен незаконен строеж. Във връзка с тази жалба С. М. е уведомен с писмо изх. № 9100-7/19.03.2025 г. на кмета на община Мездра за резултатите от проверка от ТО Мездра към Районна прокуратура Враца по повод проведено разследване относно декларирани противоречиви факти от двамата съсобственици за годината на извършените СМР. Посочено е, че са приети за достоверни декларираните от другия съсобственик - Л. М. факти за годината на изпълнение на строежа - от 1986 до 1990 г. и предвид това е посочено, че строежът попада в разпоредбата на § 127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ и като търпим не подлежи на премахване. Пред административния съд е подадена искова молба от жалбоподателя срещу община Мездра, представлявана от кмета, с която се иска да бъде задължен ответника да представи цялата административна преписка и крайния административен акт за признаване на строеж "направа на отвор за входна врата, обслужваща първия жилищен етаж в сграда с идентификатор 32281.501.197.1" за търпим, а случай, че не бъде представена - да се приеме за установено, че такава преписка не съществува. Правилно съдът приема, че от С. М. не се сочи конкретен административен акт, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Доколкото исковата молба се основава на писмо изх. № 9100-7/19.03.2025 г. на кмета на община Мездра, то същото не притежава белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Видно от съдържанието му с него жалбоподателят е уведомен за резутатите от извършената от ТО Мездра към Районна прокуратура Враца проверка и възприетия в постановление № 8286/2024 от 18.02.2025 г. период на изпълнение на сочените от С. М. като незаконни СМР. В тази връзка е посочена приложимата според административния орган хипотеза за търпимост на строежа. Липсва волеизявление, че такова удостоверение за търпимост е издадено. При тези данни е правилен изводът на съда, че в случая няма подлежащ на обжалване административен акт, тъй като писмото до жалбоподателя е с информативен характер. От изложеното в исковата молба и направеното уточнение, че с действията си, обективирани в цитираното писмо, с което кметът на общината го уведомява за наличие на преписка за търпимост, без да се сочи конкретен номер на такава, не може да се приеме, че в случая е заявено и искане по чл. 256 АПК. Доколкото жалбоподателят е подател на сигнал за извършено в съсобствения имот незаконно строителство, то за него не е налице правен интерес да оспори бездействието на органа да посочи като номер административната преписка, въз основа на която евентуално е издадено удостоверение за търпимост на строежа, за който твърди, че е извършен без строителни книжа. Предметът на защита по реда на чл. 256 АПК следва да е насочен срещу задължение на административния орган да извърши дължими по закон действия, т.е. действия по изпълнение на своите законни правомощия, които той не извършва. Следователно, необходимо е наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административен орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Правната възможност на гражданите и организациите за защита по реда на чл. 256 АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производство по издаване на индивидуален или общ административен акт. Защитата по този ред срещу бездействието на кмета на общината да извърши фактически действия, свързани с премахване на твърдян незаконен строеж, след като за него са приети условията за търпимост, не попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Това е така, тъй като за административния орган не е налице законово задължение да извърши конкретно действие - проверка, респ. да образува административно производство по инициатива или сигнал за незаконно строителство от засегнато лице. При упражняване на правомощията си по чл. 225а ЗУТ компетентният административен орган няма регламентирано задължение за произнасяне в определен срок и за започване на производство по установяване на незаконен строеж, като не е обвързан от наличието или липсата на подаден до него сигнал. Кметът на общината действа в условията на оперативна самостоятелност и негова е преценката да издаде или не заповед за премахването на строеж като незаконен. В този смисъл за жалбоподателя не е налице правен интерес да оспорва неизвършването на определени действия от кмета на общината, свързани с констатиране и премахване на незаконен строеж, съответно с приемането от негова страна, че строежът е търпим. Доколкото в исковата молба и в частната жалба са наведени твърдения, че за подателя на сигнала за извършеното незаконно строителство е налице правен интерес да оспорва евентуално издаденото без негово съгласие като съсобственик удостоверение за търпимост на строежа, предмет на искането до кмета на община Мездра, следва да се има предвид, че това правоотношение се развива единствено между заявителя на административната услуга и административния орган. В случая жалбоподателят оспорва времето на извършване на строежа, както и наличието на предпоставките за определянето му като търпим. Разпоредбите на § 16, ал. 1- 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ регламентират условията за издаване на удостоверение за търпимост за строежи, за които няма строителни книжа. Статутът на търпимост на строежа възниква при наличието на нормативно установените кумулативни условия и не го приравнява на законен, а само на неподлежащ на премахване и забрана на ползването му. Следва да се има предвид, че удостоверението за търпимост има удостоверителен характер и то само по отношение на прехвърлителна сделка. С него не се засягат права и законни интереси на трети лица и същото не рефлектира негативно в правната им сфера, поради което за тях не е налице правен интерес от обжалването му. Допустимо е оспорването на отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж и то само от заявителя, но не и от трети лица. В тази връзка за жалбоподателя не бил налице правен интерес от оспорването му в случай, че такова е издадено, тъй като искането за иницииране на проверка по отношение на незаконен строеж не е в защита на собствени права, а е насочено към постигане на неблагоприятни последици за трето лице в качеството му на извършител на незаконните СМР. Предвид изложеното крайният извод на съда за недопустимост на подадената искова молба е законосъобразен. Определението е правилно като резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,