Определение № 4458 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8599/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на сдружение „Стопанска камара Сандански“, ЕИК 176564339, чрез процесуален представител адв. Д. Ганева, за допълване на решение № 766 от 23 януари 2026 год., постановено по адм. дело № 8599/2025 год. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските. С молбата е поискано допълване на решението и присъждане на разноските за първоинстанционното производство, като са наведени доводи, че съдът не е обсъдил въпроса дали сдружение „Стопанска камара Сандански“, в качеството му на ответна по делото страна, е поискало и доказало разноски, и не се е произнесъл в този смисъл. По делото от ответника не е постъпило становище по допустимостта и основателността на отправеното искане. Като взе предвид изложеното в искането и доказателствата по делото Върховният административен съд, седмо отделение, констатира следното: Искането за допълване на решение № 766 от 23 януари 2026 год. в частта му за разноските, е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решение № 766 от 23 януари 2026 год., постановено по адм. дело № 8599/2025 год. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 2513 от 28 май 2025 год., постановено по адм. дело № 1424/2024 год. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е обявено за нищожно решение № РД-02-14-1324 от 11 декември 2023 год., издадено от ръководителя на Националния орган по Програма „Интеррег V-A Гърция- България“ 2014 год. – 2020 год. и е отменено като незаконосъобразно решение № РД-02-14-1324 от 11 декември 2023 год., издадено от ръководителя на националния орган по програма „Интеррег V - A Гърция- България“ 2014 год. – 2020 год., с което на сдружение „Стопанска камара Сандански“, на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по договор за предоставяне на услуги от 15 септември 2022 год., с предмет: „Осигуряване на логистика за провеждане на събития“, сключен с изпълнителя „Свети Никола“ ООД. Вследствие на гореизложеното решението, постановяващо отмяна на обжалвания административния акт, е неблагоприятно за административния орган, поради което разноски по направеното от него искане не следва да се присъждат. В този смисъл се е произнесъл Върховният административен съд в решението, чието допълване се иска. От изложеното по-горе обаче, не следва автоматично извод, че щом разноски не се присъждат в полза на административния орган, то те се дължат на другата страна. Съгласно трайната съдебна практика и постановеното в Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС разноските следва да бъдат своевременно поискани и доказани. Видно от протокола от проведеното на 29 април 2025 год. съдебно заседание по адм. дело № 1424/2024 год. по описа на Административен съд гр. Благоевград, който в съответствие с чл. 152 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, се ползва с материална доказателствена сила относно извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, се установява, че в хода на устните състезания пред първата инстанция не е направено искане за присъждане на разноски. Нещо повече, процесуалният представител на сдружение „Стопанска камара Сандански“ – адвокат Д. Ганева изрично е заявила, че не претендира разноски. Същите не са поискани и в рамките на адм. дело № 8599/2025 год. по описа на Върховния административен съд – нито с отговора на касационната жалба, нито в становището на страната, изложено в рамките на съдебното заседание по делото. Липсата на своевременно искане или изрично оттегляне на такова искане е пречка за присъждане на разходите, направени от страната в предходните съдебни инстанции и производства, както и за изменение на касационното решение в частта за разноските. В този смисъл е т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6/2012 год. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за допълване на решение № 766 от 23 януари 2026 год. в частта за разноските и искането следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,