Определение № 471 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 493/2014 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 3090 от 29.11.13г. по гр.д. № 2248/13г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 9.09.13г. по ч.гр.д.№ 7313/13г. на районен съд Б. по Заповед № 4763 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК / запис на заповед/. Счита същото за незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато на районния съд със задължителни указания за даване на срок за посочване на адресите на солидарните длъжници по ч.гр.д.№ 7313/13г.на Б.. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. С определение № 98 от 31.01.2014г. производството по делото беше спряно до постановяване на Тълкувателно решение по т.д. № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, поради констатирано противоречиво разрешаване в практиката на ВКС на поставен от касатора въпрос в представеното от него изложение. На 18.06.2014г. Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС постанови решение по т.д. № 4/2013г. Това налага възобновяване на спряното производство. Съгласно т.8 от цитираното т.д.№ 4/2013г. - въззивните определения, постановени в заповедното производство /каквото е процесното/ не подлежат на касационно обжалване. На това основание подадената касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение