Определение № 507 от 20.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 1015/2025 г.

Производството е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по повод разпореждане № 3698/10.11.2025г. на съдията- докладчик по НОХД № 4008/2025г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Пред ОС Варна е бил внесен обвинителен акт срещу С. Д., с който е бил предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,6,7, вр. чл.26 НК-за това, че за периода 02.02.2017г.-14.06.2018г. в гр. Варна и гр. София, при условията на продължавано престъпление, като управител на дружество „С.“ООД, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като използвал документи с невярно съдържание, потвърдил неистина в подадена декларация и приспаднал неследващ се данъчен кредит. С определение от 09.06.2025г. съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на СГС. Счел е, че делото е подсъдно на СГС, тъй като деянието е довършено на територията на гр. София. След администриране на делото в СГС е било образувано НОХД № 4008/2025г. по описа на СГС. С разпореждане от 17.09.2025г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство, като е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Мотивите за това са в три насоки- излагат се доводи, че деянието е довършване в гр. Варна, алтернативно, че ако не може да се определи къде е довършено то следва да се разгледа от съда, в района, на който е водено и приключило разследването, на трето място, се иска от касационния съд да се произнесе и съобразно разпоредбата на чл.43 НПК. Нормата на чл.36, ал.2 НПК, определя компетентния съд, който следва да разгледа делото в случаи, когато деянието е започнало в района на един съд и е довършено в района на друг. В тази хипотеза компетентен да разгледа делото е съдът, в района на който престъплението е довършено. В случая се касае за обвинение в извършване на продължавано престъпление по чл.255 НК, в което са включени три деяния- две осъществени на територията на гр. Варна, а последното на гр. София. Обстоятелствената част на обвинителния акт посочва, че се инкриминират факти, относно подаването на справки-декларации по ДДС в ТД на НАП в гр. Варна и гр. София. Фактът, че последната справка-декларация е подадена на 14.06.2018г. в ТД НАП офис Красно село гр. София, не може да се противопостави на съжденията на съда, къде е следвало да стане това, след като в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че ден преди това- на 13.06.2018г. е било променено седалището и адресът на управление на „С.“ООД от гр. София в гр. Варна. Очевидно данъчните органи са приели справката-декларация изискуема по реда на чл.125, ал.1 ЗДДС. Аргументи относно това, че тя е следвало да се подаде в гр. Варна, съобразно промяната на адреса на управление, но е подадена и приета в гр. София, не могат да променят обективно съществуващия факт, че това се е случило в ТД НАП офис Красно село гр. София. На този етап от наказателното производство, съжденията къде е следвало да стане това са въпрос на доказване и не могат да се предрешат в производството по спор за подсъдност. По тези съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице основания да се обсъжда отклонение от принципа в чл.36, ал.2 НПК и че деянието е довършено на територията на гр. София, където местно компетентен е Софийски градски съд. Тези изводи правят безпредметно обсъждането на второто алтернативно съображение на СГС, за приложение разпоредбата на чл.36, ал.3 НПК, тъй като тя урежда случаите, в които не може да се определи мястото, на което е извършено престъплението. От обстоятелствената част на внесения обвинителен акт е видно, че се касае за обвинение в извършване на продължавано престъпление на територията на гр. Варна и гр. София, като последното деяние е осъществено в гр. София. Въпреки че производството е образувано по повод повдигнат спор за подсъдност между двата съда на основание чл.44 НПК, наличието на сезиращо искане от страна на Софийски градски съд до касационната инстанция с основание чл.43, т.1 НПК прави възможно обсъждането на аргументите на съда в тази насока. Доводи за промяна на подсъдността на посоченото основание могат да се дискутират и доколкото в принципен план не се отхвърля възможността от СГС да е местно компетентен да разгледа делото, но тъй като повечето свидетели, обвиняемият и вещите лица живеят в района на ОС Варна, то съображения относно бързина и ефективност да наложат промяна в местната подсъдност. С тези аргументи касационният съд може да се съгласи. От представения списък за призоваване се установява, че обвиняемият, 10 свидетели от общо 14 и тримата експерти живеят в района на ОС Варна. Очевидно се касае за наличие на предпоставките на чл.43,т.1 НПК правещи възможно възлагане на делото за разглеждане на ОС Варна, предвид спазване на изискванията на своевременно разглеждане и приключване на делото, с минимални разходи по воденето му. При така изложените съображения ВКС намира, че са налице основанията на чл.43, т.1 НПК и следва да се променя местната подсъдност, ангажираща ОС Варна с разглеждането на делото, поради което